Българин по Кулеков

И днес не бях българин... Прости ми, дядо Вазов, но нямам пари... То какъв ли българин щях да бъда, ако кажех, че имам пари, но наистина нямам, а без пари човек не може да бъде дори и българин...  
Минах по търговската улица и като видях по витрините всичко, което от дете мечтая да видя в България - сърцето ми се разтуптя и без малко да започна да се бия в гърдите... Направих си обаче сметката, какъв българин щях да бъда, ако не си правех винаги сметката, и реших, че няма защо да се бия.  
Погледнах към Витоша, казах си, че от нея по-високо нема, но като пресметнах, реших, че и заради Витоша няма да се бия.
И заради Искъра няма да се бия!  
И заради България няма да се бия!
Срещнах един циганин, и той зяпа само по витрините, и той без пукнат лев като мене, питам го какъв е, той вика - циганин съм. И се смее. А ти какъв си, вика циганинът. И се смее. Аз ли? Никакъв съм, викам... Тайно му завидях. То какъв ли българин щях да бъда, ако не завиждах тайно и на циганите, но този път имаше защо - значи без пари можеш да бъдеш циганин...  
А и как да бъда българин, като в България няма българи. Комунисти, демократи, либерали, монархисти, републиканци - да, но българи - не. Православни, католици, евангелисти, будисти, мюсюлмани - да, но българи - не. Работници, селяни, буржоа, интелигенти - да, но българи - не. А според политиците ни в България има само електорат и нищо друго.
Дядо Вазов, и днес не бях българин, но утре, обещавам ти, ще бъда. 
Ако бием французите с 1:0. 

наш'те на Кулеков

Ние наш,те си ги обичаме. Е, не че точно ги обичаме, нали, но си ги уважаваме. По-точно - вярваме им. Е, не че им вярваме, нали, но други не щем. Това е най-точното - други не щем.
Прости били. Такива си ги искаме. Пет думи знаят: “горе”, “долу”, “черно”, “бяло” и... още една, нали, но всичко им разбираме. Не са като някои, които ти говорят със сто думи и не само че не можеш да разбереш какво ти казват, но те правят на плюнка. Не че те правят на плюнка, но те карат да се чувстваш плюнка, нали... Нищожество да се чувстваш... Разни философи, нали... Като се сравняваме с тях - нали, а като се сравняваме с наш,те - не се чувстваме плюнки, а равни на тях. И затова си ги обичаме... Не че ги обичаме, ами такова, нали... сме си за тях.
Нямали ни морал, ни достойнство, ни възпитание. Да, нямат. И слава богу, защото това ни прави свободни. Щом те правят каквото си искат, без да се съобразяват с нищо, нали, значи, и ние можем да правим каквото си искаме. А това е свободата, нали... Наш,те ни донесоха свободата, а не онези, за които пише, че са се борили и умирали за наш,та свобода... Пред онези ние не се чувстваме свободни, а виновни, а виновните не са свободни, нали... А пред наш,те ние се чувстваме напълно свободни... Така че ние си уважаваме наш,те. Не че ги уважаваме, но сме си за тях... Не били демократи... Какво значи демократи, питаме ние. Да седнеш да слушаш обясненията на детето си, вместо да му удариш два шамара. Или пък да търпиш като вол някакви си непознати да ти се мотаят из краката, ааа не, това не е живот, такива демократи не ни трябват на нас, нали... На нас ни трябват демократи, които да правят живота ни по-добър, а не по-лош, нали, и каквото поискаме - това да бъде, тъй като ние няма да поискаме за себе си нещо лошо, нали... Отнасяли се към нас с пренебрежение. Наричали ни “маса”. Те пък ако знаят как ги наричаме ние, нали?