Арогантен, авангарден, себичен, егоистичен, пристрастен към болкоуспокояващи, затворен, вманиячен в решаването на поредния "пъзел", няма такова нещо, което да няма логично и рационално обяснение, необвързан емоционално с когото или с каквото и да било, и естествено неизменното : "всички лъжат!"
Това е коктейлът. По-малко или повече от съставките, въплатени в образа на д-р Грегъри Хаус, гениалното копеле, което ще се забавлява с това да ти скъса нервите, да се навре в личния ти живот, разобличавайки те. Ако не търпиш унижения, цинизъм, фин сарказъм, малко дебилщини и смях на твой гъ... гръб, де - бягай веднага в две посоки едновременно, защото той ще направи всичко, че и повече от това с теб, въпреки, че понякога ще е и за самия теб :)
Убеден си, че е повърхностен, докато не се покаже и в една друга, по-дълбока, екстравагантна в представянето и поднасянето си - човечност, докосваща някъде из теб. Още се таи сигурността в това, че този пич е емоционално кастриран, неспособен да отдава и приема близост, която предполага и доверие, докато не разбереш, че това е следствие именно на това, че "преди" го е правил, ерго, че не му е непознато и не е нещо, което никога не е било.
Интересното идва в момента, в който си на прага от това да се "влюбиш" в този образ, но някак, едва ли не, самосъхраняващо, изниква въпросЪТ : Да, ама бих ли изтърпяла такова "нещо" в реалния и личния ми живот?! :) В 80% отговорът удря нулата на десятката в отрицателната категоричност, обратно пропорционално на растящия ми интерес, поръсен с капчици любопитство и мазохистичен стойцизъм :)
Откакто излезе този сериал се случи няколко души, независими едни от други, да ме оприличат на доктора, незнайно ми като комплимент или обида трябваше да го приема - аз го приех като комплимент. И според онзи лаф "победителите не ги съдят", приемам, че в личния си живот, подхода и отношението си можем да сме всякакви, ако това не касае и не се отразява на професионализма ни, защото ако него го има - доста други неща минават под ножа и биват снизходително и търпеливо омаловажавани, признато, осъзнато или не.
И ако се случи (пепел ми на клавиатурата) да се наложи да ме лекува някой в престилка - бих предпочела това да е някой, като въпросният Доктор, който няма успокоително да ми държи ръката, за това е семейството ми, а ще търси причината и начина, по който да запази живота ми, независимо средствата.
