Кой какво го чака в Годината на Плъха?
Според легендата, 12-те животни от източния хороскоп били избрани от самия Буда. Той решил преди новата година да промени начина на живот и повикал при себе си всички животни. Но само 12 от тях се отзовали на поканата. Според реда на пристигането им, Буда и съставил 12 годишния календарен цикъл. Доколкото плъхът пристигнал първи, с него започва и източният календар. Какво ни очаква през 2008 година според него? Да започнем с това, че жълтият Плъх се счита за знак на късмета.
Годината на Плъха се представлява от два елемента: земя, която се намира отгоре, и вода, разположена отдолу. Съобразно циклите на пораждане и разрушаване, които управляват взаимоотношенията между елементите, земята побеждава елемента вода. Следователно земята, намираща се върху вода, е символ на контрол. Но водата в годината на Плъха е много силна, а земята, намираща се на повърхността на водата, е лишена от опора и не е в състояние да обуздае океана. Това повече прилича на конфронтация между елементите земя и вода, отколкото на „надделяване“ на водата над земята.
Плъх
1924, 1936, 1948, 1960, 1972, 1984, 1996, 2008г.
Втората високосна година на хилядолетието е колкото благоприятна, толкова и отговорна. Това е добра година за сватби, попълнения в семейството и борба за по-добри житейски условия. Главното е да не приемате успехите като нещо, което се подразбира от само себе си.
Бик
1925, 1937, 1949, 1961, 1973, 1985, 1997, 2009г.
Бикът трябва да се запаси със сили за предстоящи изпитания. За него е полезен спокойният, добре разпределен начин на живот. Не бързайте да доверявате плановете и - още повече - тайните си на всички наред.
Тигър
1926, 1938, 1950, 1962, 1974, 1986, 1998г.
Успехът ще ви навести чрез приятелите. Не се притеснявайте да търсете покровителство и да молите за помощ влиятелни познати, включително бивши съученици. Във вашите ръце са лостовете за влияние върху тях.
Котка
1927, 1939, 1951, 1963, 1975, 1987, 1999г.
Готови сте са висок скок! На една ръка разстояние се оказват най-примамливите цели, за които сте мечтали през последните шест години : връх в кариерата, ръст на професионално майсторство, популярност и слава.
Дракон
1928, 1940, 1952, 1964, 1976, 1988, 2000г.
Планетите насочват силите ви към висше образование, далечни пътешестве и духовно развитие. Драконите трябва да побързат със създаването на семейство - изборът ви ще е възможно най-добър точно тази година.
Змия
1929, 1941, 1953, 1965, 1977, 1989, 2001г.
Очаква ви ярка и интересна, макар и не проста година. Не трябва да бягате от риска и да зарязвате борбата- всеки опит е ценен, а негативният - два пъти повече, при това силата е на ваша страна. Възможни са големи финансови удари.
Кон
1930, 1942, 1954, 1966, 1978, 1990, 2002г.
Планетите ви пращат блестящи възможности в приятелството и особено в брака. Всяка дейност, свързана с хора, ще ви донесе големи дивиденти. Особен успех очаква юристите, журналистите, мениджърите.
Коза / овца/
1931, 1943, 1955, 1967, 1979, 1991, 2003г.
Вашите усилия ще се съсредоточат в работата. Във вашите възможности е да постигнете повишение на заплатата, преминаване на по-висок пост или промяна на местоработата. Планетите ви обещават подкрепа в избавянето от недъзи.
Маймуна
1932, 1944, 1956, 1968, 1980, 1992, 2004г.
Годината ще бъде прекрасна за онези, които не се притесняват да бъдат себе си. Планетите не изключват появата на голямата любов, а при вече намерилите я маймуни - раждане на дете. Бъдете по-щедри към близките.
Петел
1933, 1945, 1957, 1969, 1981, 1993, 2005г.
Очаква ви великолепна година. Звездите ви дават възможност да промените домашните си условия към по-добро. Възможно е преместване, получаване на жилище, покупка на дом или вила. Накрая вече ще дойде изобилието и уважението на близките.
Куче
1934, 1946, 1958, 1970, 1982, 1994, 2006г.
Настъпи времето на промените! Не се ограничавайте в желанията си, но бъдете и точни- те все пак се сбъдват. Годината ще ви донесе много важни пътувания. Трябва да помислите за смяна на колата, жилището, а неомъжените жени - и на името.
Глиган
1935, 1947, 1959, 1971, 1983, 1995, 2007г.
Звездите ви даряват маса възможности за приходи. Вместо въпроса откъде да вземете пари, по-често ще ви се налага да решавате за какво да ги изхарчите. Това не е най-трудната задача. Но не се скъпете, планетите не харесват Глиган, който се е превърнал в прасенце - спестовна касичка.
07 юни 2008
Маймуната деградирала и станала човек :Р
И маймуните правят платена любов, установиха учените
Любов срещу пари е същността на най-древната професия при хората, но може би тя има още по- дълбоки еволюционни корени. Маймуните, оказва се, също плащат за секс.
Майкъл Хумерт от Техническия университет Нанянг в Сингапур е направил това откритие в резултат на близо двегодишно проучване на живота на 50 дългоопашати макака на остров Калимантан в Индонезия, съобщава New Scientist.
Тамошните любвеобилни самки макак имат средно 1.5 сношения на час. Този показател обаче рязко скача до 3.5 пъти, ако самецът се постарае в ухажването. То се изразява в пощене на бълхи.Ако наоколо има много самки, то ” цената” на секса рязко пада - самецът може да си ” купи” самка за осем минути пощене на бълхи. Ако обаче самките са малко, той е длъжен да пощи поне 16 минути, преди самката да се съгласи.
” При човека социално - половото начало присъства посвеместно. Вземете например старите богаташи, които се женят за млади привлекателни жени”, твърди Роналд Ное от Университета в Страсбург.
Любов срещу пари е същността на най-древната професия при хората, но може би тя има още по- дълбоки еволюционни корени. Маймуните, оказва се, също плащат за секс.
Майкъл Хумерт от Техническия университет Нанянг в Сингапур е направил това откритие в резултат на близо двегодишно проучване на живота на 50 дългоопашати макака на остров Калимантан в Индонезия, съобщава New Scientist.
Тамошните любвеобилни самки макак имат средно 1.5 сношения на час. Този показател обаче рязко скача до 3.5 пъти, ако самецът се постарае в ухажването. То се изразява в пощене на бълхи.Ако наоколо има много самки, то ” цената” на секса рязко пада - самецът може да си ” купи” самка за осем минути пощене на бълхи. Ако обаче самките са малко, той е длъжен да пощи поне 16 минути, преди самката да се съгласи.
” При човека социално - половото начало присъства посвеместно. Вземете например старите богаташи, които се женят за млади привлекателни жени”, твърди Роналд Ное от Университета в Страсбург.
Гъделът е изтезание, не удоволствие?!
Американски учени сериозно се заеха с изучаване на природата на гъдела и установиха, че хора, които биват гъделичкани, изпитват не удоволствие, а страдание. До този извод е стигнала психоложката Кристина Харис, която е направила снимки на хора в момента на гъделичкането. Според нея, лицата им са изкривени в страдалчески гримаси.
Римляните, впрочем, са използвали гъделичкането като изтезание. В Средновековието пък се е практикувал следния метод: голите стъпала на жертвата се завързвали и всеки, който минел оттам, можел да ги погъделичка. Още по-префинено изтезание било стъпалата да се посипват със сол и да се пускат овце да ги ближат.
Единственото, което и до сега остава неясно за учените е защо този рефлекс не е изчезнал в хода на еволюцията. Учените са установили, че дори шимпанзетата и плъховете се боят от гъдел, но защо трябва да е така, не е известно. Чарлз Дарвин навремето си е предположил, че гъделичкането укрепва социалните връзки. Кристина Харис, която изследва природата на този феномен, е убедена в обратното - гъделът е рефлекс, който трябва да защити особено уязвимите места на тялото ни. За това пише сп. Stern
Точно там, където на тялото са разположени особено чувствителните места, ни е най- гъдел - по стомаха и в областта на талията, където са разположени важни органи, както и под мишниците и на стъпалата.Гъделът се възприема от мозъка като външен дразнител- а всеки външен дразнител може да бъде враждебен и трябва да се избягва. Затова и интуитивно се дърпаме, когато ни гъделичкат. И затова и ефектът е по- малък, когато човек опитва сам да се гъделичка. Все пак всичко, което произтича от нас самите, не представлява опасност за нас и организмът ни просто го игнорира.
Римляните, впрочем, са използвали гъделичкането като изтезание. В Средновековието пък се е практикувал следния метод: голите стъпала на жертвата се завързвали и всеки, който минел оттам, можел да ги погъделичка. Още по-префинено изтезание било стъпалата да се посипват със сол и да се пускат овце да ги ближат.
Единственото, което и до сега остава неясно за учените е защо този рефлекс не е изчезнал в хода на еволюцията. Учените са установили, че дори шимпанзетата и плъховете се боят от гъдел, но защо трябва да е така, не е известно. Чарлз Дарвин навремето си е предположил, че гъделичкането укрепва социалните връзки. Кристина Харис, която изследва природата на този феномен, е убедена в обратното - гъделът е рефлекс, който трябва да защити особено уязвимите места на тялото ни. За това пише сп. Stern
Точно там, където на тялото са разположени особено чувствителните места, ни е най- гъдел - по стомаха и в областта на талията, където са разположени важни органи, както и под мишниците и на стъпалата.Гъделът се възприема от мозъка като външен дразнител- а всеки външен дразнител може да бъде враждебен и трябва да се избягва. Затова и интуитивно се дърпаме, когато ни гъделичкат. И затова и ефектът е по- малък, когато човек опитва сам да се гъделичка. Все пак всичко, което произтича от нас самите, не представлява опасност за нас и организмът ни просто го игнорира.
Къде истина, къде - не...:)
Най-после измериха колко водка пият руснаците годишно
Русия постави официално световен рекорд по пиянство, след като стана ясно, че според оценките на играчите на руския алкохолен пазар, годишният обем на употребяваната в Русия водка е между 1,85 и 2 млрд. литра, което се равнява на 17 литра чист спирт на всеки руснак средно, съобщава Die Welt.
Руските производители на водка доминират с прозрачната си напитка и световния алкохолен пазар, като продължават да увеличават производството и печалбата си, основно за сметка на масовата склонност към редовни запои на своите сънародници. Според официалната статистика, през 2007 г. заводите за водка в Русия са увеличили продукцията си с 9,9% до 1,31 млрд. литра, връщайки се до обема на производство от 2005 г. По-трудна за тях бе само 2006 г., когато Кремъл наложи строга система за кантрол над движението на спирта от заводите до крайния потребител, което предизвикаваше няколкоседмични задържания на производството.
Анализаторите оценяват руския пазар на водка на $ 16,5 млрд., като според прогнозите до края на годината се очаква обемът му да нарастне до $ 17 млрд. Оценката обаче се отнася само до легално произведените количества водка, докато според местните специалисти, всяка 3-та бутилка, изпита в страната, е водка менте.
В някои от градовете и масово по селата руснаците си приготвят домашен самогон, а в най-бедните слоеве от населението, за които и това е лукс, все още са популярни почистващите и дезинфекциращи средства с високо съдържание на спирт, както и легендарният и незабравим одеколон “Тройной”. Надеждите на президента Владимир Путин, че ще се справи с проблема с опасния за здравето фалшив алкохол и неговите сурогати не дават резултат и от алкохолни натравяния умират над 30 000 руснаци годишно.
От 1 януари държавния холдинг за производство на водка “Росспиртпром” повиши цените на произвеждания алкохол с 10%, поради което в магазините най-евтината, легално произведена бутилка водка от 0,5 л., струва 75 рубли. Процентът от населението, което може да си позволи 70-80 рубли за бутилка заводска водка, постоянно пада. Най-бедните пият самогон, който струва 15-20 рубли за половин литър. Тези, които държат повече на здравето си, намират начини да се сдобият с нелегална водка за 35 рубли за бутилка. За да се удари сериозно нелегалното производство, данъците върху спирта трябва да бъдат сериозно намалени.Една от най-популярните марки водка в Русия, с ежегоден оборот от 330 млн. евро, си остава “Путинка”-та. Наистина, откакто стана ясно, че след 2 март в Кремъл ще има смяна на властта, производството й постепенно започва да се съкращава. Марка с името на наследника на Путин Дмитрий Медведев обаче още не е пусната в продажба.
Русия постави официално световен рекорд по пиянство, след като стана ясно, че според оценките на играчите на руския алкохолен пазар, годишният обем на употребяваната в Русия водка е между 1,85 и 2 млрд. литра, което се равнява на 17 литра чист спирт на всеки руснак средно, съобщава Die Welt.
Руските производители на водка доминират с прозрачната си напитка и световния алкохолен пазар, като продължават да увеличават производството и печалбата си, основно за сметка на масовата склонност към редовни запои на своите сънародници. Според официалната статистика, през 2007 г. заводите за водка в Русия са увеличили продукцията си с 9,9% до 1,31 млрд. литра, връщайки се до обема на производство от 2005 г. По-трудна за тях бе само 2006 г., когато Кремъл наложи строга система за кантрол над движението на спирта от заводите до крайния потребител, което предизвикаваше няколкоседмични задържания на производството.
Анализаторите оценяват руския пазар на водка на $ 16,5 млрд., като според прогнозите до края на годината се очаква обемът му да нарастне до $ 17 млрд. Оценката обаче се отнася само до легално произведените количества водка, докато според местните специалисти, всяка 3-та бутилка, изпита в страната, е водка менте.
В някои от градовете и масово по селата руснаците си приготвят домашен самогон, а в най-бедните слоеве от населението, за които и това е лукс, все още са популярни почистващите и дезинфекциращи средства с високо съдържание на спирт, както и легендарният и незабравим одеколон “Тройной”. Надеждите на президента Владимир Путин, че ще се справи с проблема с опасния за здравето фалшив алкохол и неговите сурогати не дават резултат и от алкохолни натравяния умират над 30 000 руснаци годишно.
От 1 януари държавния холдинг за производство на водка “Росспиртпром” повиши цените на произвеждания алкохол с 10%, поради което в магазините най-евтината, легално произведена бутилка водка от 0,5 л., струва 75 рубли. Процентът от населението, което може да си позволи 70-80 рубли за бутилка заводска водка, постоянно пада. Най-бедните пият самогон, който струва 15-20 рубли за половин литър. Тези, които държат повече на здравето си, намират начини да се сдобият с нелегална водка за 35 рубли за бутилка. За да се удари сериозно нелегалното производство, данъците върху спирта трябва да бъдат сериозно намалени.Една от най-популярните марки водка в Русия, с ежегоден оборот от 330 млн. евро, си остава “Путинка”-та. Наистина, откакто стана ясно, че след 2 март в Кремъл ще има смяна на властта, производството й постепенно започва да се съкращава. Марка с името на наследника на Путин Дмитрий Медведев обаче още не е пусната в продажба.
02 юни 2008
Обрязване?!
Обрязване е операция по отстраняване на препуциума (кожата, покриваща главичката на пениса). Предполага се, че е възникнала в Близкия изток и че е за избягване задържането на пустинния пясък между препуциума и члена. Практиката е станала част от някои религии, възникнали в региона, като ислям и юдаизъм.
В юдаизма обрязването е символ на съюза между Йехова и Авраам (един вид жертва, като неизвършеното жертвоприношение на Иаков). То се извършва на осмия ден след раждането на момчето. Това е сключването на завета с Бога от мъжкото население. След идването на Христос Спасителя, заветът с Бога се олицетворява от кръщението. Затова самият Христос се е кръстил в река Йордан от Йоан Кръстител по божията воля. Поради това християните се кръщават и ритуалът на Стария завет - обрязването отпада.
Ислямът набляга на нуждата от хигиена и разглежда обрязването като форма на телесна хигиена. Въпреки че не упоменато в Корана, то е посочено в Хадит. Съществува разногласие дали обрязването е задължително или препоръчително за мюсюлманите. В Турция и Централна Азия обрязването е специален ритуал и се извършва когато момчето порасне достатъчно и се нарича сюнет.
В някои форми на християнството (Коптско християнство и Етиопско православие) обрязването също се е прилагало на осмия ден след раждането. Тази практика е била заклеймена от католическата църква през 1442 г.
Процеса на обрязване е безвъзвратен и в много държави по света се практикува на новородени без упойка, което поражда етичен проблем. Не винаги решението на родителите за обрязване съответства с решението на вече порасналото дете. Според много организации за защита на правата на детето родителите нямат право да отстраняват каквато и да е здрава и нормално функционираща част от тялото на детето, причинявайки му ненужна болка. През 2001 година в Швеция бе приет закон, според който обрязването е престъпен акт, ако е извършено без присъствието на лекар или медицинска сестра и без упойка, което породи протести от страна на мюсюлманското и еврейското малцинство.
Както всяка хирургическа намеса, така и обрязването крие рискове, макар и минимални, когато процедурата е извършена от хирург в съответствие с хигиеничните норми. Най-честите усложнения са причинени от следоперативни инфекции и кървене и могат да бъдат катастрофални. Други, по-рядко срещани дълготрайни усложнения, са уринарни фистули, обриви по главичката, некрозия на части от пениса, цисти, разместване или разширяване на отвора на пениса, отстраняване на прекалено много тъкан, резултиращо в секундарна фимоза. При обрязване в ранна възраст, най-често срещаното усложнение са т. нар. кожени мостове, образувани при неравномерно срастване на главичката с остатъка от кожа по пениса. В такъв случай е необходима повторна намеса. Друго усложнение е стеснението на уретрата, което в САЩ се наблюдава в 10% от случаите.
Различните здравни организации по света дават различен процент на възможните компликации, породени от обрязване - от 0,1% до 55% от случаите. Документирани са редки случаи на загуба на пениса и още по-редки на смърт.
В сексуален аспект отстраняването на препуциума заедно с френулума води до загуба много чувствена част от човешкото тяло, поради многото нервни окончания, разположени по тях. Кожата около пениса би могла да се сравни по структура и функция с тази на клепачите на очите и по чувствителност с тази на устните. След обрязването, поради постоянният контакт на главичката с бельото и липсата на защита, кожата на главичката изсъхва, втвърдява се и губи голяма част от чувствителността си.
Женско обрязване
или наречено още FGM (Female Genital Mutilation) се свързва с всяка процедура, свързана с частично или напълно премахване на външните женски полови органи. Може да се свърже с религиозни, културни или други причини.
Женското обрязване (разновидност на генитално осакатяване, заедно с инфибулацията) е операция по отстраняване на клитора у малки момичета, извършвана според традициите на Исляма и от мнозинството от твърдите последователи на законите на шериата главно в Африка и Индонезия.
Съществуват три вида женско обрязване:
Вид 1: модифицирана суна(sunna = от арабски. “традиция”): Частично или цялостно премахване на клиторът и заобикалящите го тъкани.
Вид 2: Клитордектомия/обрязване: отстраняване на една част или на целия клитор, както частично или цялостно отстраняване на срамните устни. Тази операция често оставя белег, толкова голям, че покрива вагиналния отвор.
Вид 3: Инфибулация/”фараонско” обрязване: Отстраняване на клитора и вътрешните срамни устни, както и вътрешните части на външните срамни устни. Останалите част от външните срамни устни се зашиват с котешко черво или се прихващат с шипове. Останала кожа сраства. В раната се вкарва малка тръбичка, за да се остави отвор за уринирането и менструационната кръв.
Обрязването при жените е изключително опасна операция, осъждана от почти всички международни организации за човешки права (УНИЦЕФ обявява нарочен Световен ден срещу осакатяването на женските детеродни органи). В много случаи такава интервенция води до тежки кръвоизливи и здравни усложнения. Около 20% от обрязаните умират, а останалите не само не могат да изпитат сексуално удоволствие до края на живота си, но и страдат от болезнени последици при уриниране и менструация.
Наказанията за извършването на подобна „операция“ на територията на ЕС са изключително тежки, дори при предполагаемо „съгласие“ от страна на жертват
_____________ _____________
В юдаизма обрязването е символ на съюза между Йехова и Авраам (един вид жертва, като неизвършеното жертвоприношение на Иаков). То се извършва на осмия ден след раждането на момчето. Това е сключването на завета с Бога от мъжкото население. След идването на Христос Спасителя, заветът с Бога се олицетворява от кръщението. Затова самият Христос се е кръстил в река Йордан от Йоан Кръстител по божията воля. Поради това християните се кръщават и ритуалът на Стария завет - обрязването отпада.
Ислямът набляга на нуждата от хигиена и разглежда обрязването като форма на телесна хигиена. Въпреки че не упоменато в Корана, то е посочено в Хадит. Съществува разногласие дали обрязването е задължително или препоръчително за мюсюлманите. В Турция и Централна Азия обрязването е специален ритуал и се извършва когато момчето порасне достатъчно и се нарича сюнет.
В някои форми на християнството (Коптско християнство и Етиопско православие) обрязването също се е прилагало на осмия ден след раждането. Тази практика е била заклеймена от католическата църква през 1442 г.
Процеса на обрязване е безвъзвратен и в много държави по света се практикува на новородени без упойка, което поражда етичен проблем. Не винаги решението на родителите за обрязване съответства с решението на вече порасналото дете. Според много организации за защита на правата на детето родителите нямат право да отстраняват каквато и да е здрава и нормално функционираща част от тялото на детето, причинявайки му ненужна болка. През 2001 година в Швеция бе приет закон, според който обрязването е престъпен акт, ако е извършено без присъствието на лекар или медицинска сестра и без упойка, което породи протести от страна на мюсюлманското и еврейското малцинство.
Както всяка хирургическа намеса, така и обрязването крие рискове, макар и минимални, когато процедурата е извършена от хирург в съответствие с хигиеничните норми. Най-честите усложнения са причинени от следоперативни инфекции и кървене и могат да бъдат катастрофални. Други, по-рядко срещани дълготрайни усложнения, са уринарни фистули, обриви по главичката, некрозия на части от пениса, цисти, разместване или разширяване на отвора на пениса, отстраняване на прекалено много тъкан, резултиращо в секундарна фимоза. При обрязване в ранна възраст, най-често срещаното усложнение са т. нар. кожени мостове, образувани при неравномерно срастване на главичката с остатъка от кожа по пениса. В такъв случай е необходима повторна намеса. Друго усложнение е стеснението на уретрата, което в САЩ се наблюдава в 10% от случаите.
Различните здравни организации по света дават различен процент на възможните компликации, породени от обрязване - от 0,1% до 55% от случаите. Документирани са редки случаи на загуба на пениса и още по-редки на смърт.
В сексуален аспект отстраняването на препуциума заедно с френулума води до загуба много чувствена част от човешкото тяло, поради многото нервни окончания, разположени по тях. Кожата около пениса би могла да се сравни по структура и функция с тази на клепачите на очите и по чувствителност с тази на устните. След обрязването, поради постоянният контакт на главичката с бельото и липсата на защита, кожата на главичката изсъхва, втвърдява се и губи голяма част от чувствителността си.
Женско обрязване
или наречено още FGM (Female Genital Mutilation) се свързва с всяка процедура, свързана с частично или напълно премахване на външните женски полови органи. Може да се свърже с религиозни, културни или други причини.
Женското обрязване (разновидност на генитално осакатяване, заедно с инфибулацията) е операция по отстраняване на клитора у малки момичета, извършвана според традициите на Исляма и от мнозинството от твърдите последователи на законите на шериата главно в Африка и Индонезия.
Съществуват три вида женско обрязване:
Вид 1: модифицирана суна(sunna = от арабски. “традиция”): Частично или цялостно премахване на клиторът и заобикалящите го тъкани.
Вид 2: Клитордектомия/обрязване: отстраняване на една част или на целия клитор, както частично или цялостно отстраняване на срамните устни. Тази операция често оставя белег, толкова голям, че покрива вагиналния отвор.
Вид 3: Инфибулация/”фараонско” обрязване: Отстраняване на клитора и вътрешните срамни устни, както и вътрешните части на външните срамни устни. Останалите част от външните срамни устни се зашиват с котешко черво или се прихващат с шипове. Останала кожа сраства. В раната се вкарва малка тръбичка, за да се остави отвор за уринирането и менструационната кръв.
Обрязването при жените е изключително опасна операция, осъждана от почти всички международни организации за човешки права (УНИЦЕФ обявява нарочен Световен ден срещу осакатяването на женските детеродни органи). В много случаи такава интервенция води до тежки кръвоизливи и здравни усложнения. Около 20% от обрязаните умират, а останалите не само не могат да изпитат сексуално удоволствие до края на живота си, но и страдат от болезнени последици при уриниране и менструация.
Наказанията за извършването на подобна „операция“ на територията на ЕС са изключително тежки, дори при предполагаемо „съгласие“ от страна на жертват
_____________ _____________
Абонамент за:
Публикации (Atom)