"Някоя кикимора отказала на незнам кой си, щото имал косми по задника. И той - вместо като истински мъж да и плюе в краката, и да я забрави отишъл да се епилира. Сякаш че между краката си оная има райските порти."
Много ме разсмя това изказване на lnfinity от клубовете на ДИР-а, та реших да го постна тук и въобще - пренеса темата, а тя е ясна вече :)
Вика ми миналата година едно приятелче да сме ходели на плаж. Седях, седях, гледах го тъпо, па му рекох :"Аз с по-добре епилирани мъже от мен на плаж не одя!". Смях, естествено. Какво друго?! Нищо. Точно оттук тръгва работата, че аджеба не следва нищо и по естествен път не би трябвало да има продължение. Да, ама не.
Един пич от групата ми - с елипирани вежди. Нищо, кво?! Само дето като го видя и почвам да се хиля, щот неговите са по-тънки от моите. И ако излъчва мъжественост с това - трамвай да стана!
Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против епилацията и поддръжката, както казваше Саманта от Секса и Града, по повод окосмяването :"Докато му правя свирка имам чувството, че си чистя зъбите с конец". Смешно, а? Не е толкоз, когато ти се случи, ама не иде реч за това, нито за миризмоците, които задържат космите и това свободно и невъзпрепятствано от нищо пръскане на убийствени феромони. Нито пък ще превръщам в тема Жената с нейните чисто изчислени 3 години пред огледалото, в салона при козметика, във всевъзможно обезкосмяване, в гримиране и обличане, кахаренето по повод "ох, нямам какво да облека" и нескончаемото обикаляне по магазини, които дори не играят в сметките.
Иде реч за границата между жените, на които им е свойствено и всички сме го приели, че то просто Е така и мъжете, които все по-малко приличат на такива, старателно и паче, че на някои им отива, а на други - хич :)
Тва е, а модата ще всява смут в редиците, докато има безмозъчни вейки, които живеят според списанията, най-новата диета и "как да го съблазним", а пък Той чете "аз и той (което от мъжа се разбира като Аз и Членът Ми) в леглото", "колко стегнати джинси мога да сложа, преди орехчетата ми да посинеят и минат в графата втора употреба" и тн. :)
26 април 2008
Празниците... друг прочит
Празник е!
Ликувай народе!
Вчера умрял, днес възкръснал - що пък не.
Радост да има и поводи за плюскане и пиене. Защото не може то всеки ден да се пие за Халеевата комета, нали?! Земете отворете христиЕнския календар и умрете в ступор, щот то - всеки ден е празник! И какво?! Това направи ли ни по-човечни, алтруистични, усмихнати и хуманни?! Направи - грънци.
"Весели празници" ми пожелават, а отпред закусвалнята - една баба. Да кажеш циганка, дето това й е професията - не е. Българска баба юначна, на която милата ни прославена псевдодемокрация й е взела повече, отколкото някога е можела изобщо да даде на когото и да било, изключае още по-милите ни управляващи, чийто деца учат непременно навън, те карат бмв-та и затлъстяват бавно. Козунакът пък - 5 лв. Весело ще е - няма как да не се помъчим поне да го направим такова, весело, на тези цени, пък че ще ни присяда е съвсем друг въпрос.
Седим си вчера с майка ми пред един магазин, когато нея я познава и заговаря бивш колега. Какво правите, пита тя, при което й се отговаря, че се чудим дали да вземем едно спално бельо или не. "Вземете, бе, празници идват!", се връща като писклив отговор, при което аз вече не издържам на тази привнадена "празничност" и преди да се усетя изстрелвам "Аха, и Той ще се роди отново, само и само за да ни плати бельото!"
Празник е! Нека да се пообичаме и понатъпчем, че да остане в запас и за черни дни.
А вие разбрахте ли? - Празник е!
Ликувай народе!
Вчера умрял, днес възкръснал - що пък не.
Радост да има и поводи за плюскане и пиене. Защото не може то всеки ден да се пие за Халеевата комета, нали?! Земете отворете христиЕнския календар и умрете в ступор, щот то - всеки ден е празник! И какво?! Това направи ли ни по-човечни, алтруистични, усмихнати и хуманни?! Направи - грънци.
"Весели празници" ми пожелават, а отпред закусвалнята - една баба. Да кажеш циганка, дето това й е професията - не е. Българска баба юначна, на която милата ни прославена псевдодемокрация й е взела повече, отколкото някога е можела изобщо да даде на когото и да било, изключае още по-милите ни управляващи, чийто деца учат непременно навън, те карат бмв-та и затлъстяват бавно. Козунакът пък - 5 лв. Весело ще е - няма как да не се помъчим поне да го направим такова, весело, на тези цени, пък че ще ни присяда е съвсем друг въпрос.
Седим си вчера с майка ми пред един магазин, когато нея я познава и заговаря бивш колега. Какво правите, пита тя, при което й се отговаря, че се чудим дали да вземем едно спално бельо или не. "Вземете, бе, празници идват!", се връща като писклив отговор, при което аз вече не издържам на тази привнадена "празничност" и преди да се усетя изстрелвам "Аха, и Той ще се роди отново, само и само за да ни плати бельото!"
Празник е! Нека да се пообичаме и понатъпчем, че да остане в запас и за черни дни.
А вие разбрахте ли? - Празник е!
Мъжкият месечен цикъл :)
Мъжете са подвластни на хормоналния цикъл не по-малко от жените - до този категоричен извод достигнаха американски учени. При това той не е свързан с тампони и превръзки, при него играе най вече ролята на тестостерона. Вече и мъжката половина на света може да използва съвсем реално извинението “неразположен съм”, защото причината за част от неуспехите в сексуален и професионален план се дължат именно на физиологичния цикъл при мъжа.
Ето защо много мъже не подозират за мощното влияние на хормоналния цикъл върху организма му и започва да вини себе си за лични или служебни неуспехи в момент, когато физиологията е виновна за това. “Мъжете не са устроени толкова просто, както на повечето хора им се струва - казва Тед Куигли, чикагски ендокринолог, изследващ репродуктивните функции на мъжа. - Голяма част от типично женските симптоми имат и своя мъжки аналог.”
Джим Ленгли, писател и журналист от Калифорния смята, че с него редовно се случва нещо от рода на “менструацията” . В продължение на години той се упражнява с велотренажьор и винаги си записва резултатите. Статистиката му показва следното: веднъж в месеца се наблюдава спад на физическата и емоционална активност. Това продължавало не повече от два дни, но е съвсем очевидно, че именно тогава работата му не спори и тренировките са по-малко резултатни. Когато Джим и жена му погледнали в записките, забелязали, че по периодичност всичко това напомня на женски цикъл
До същия извод стига и треньорът на отбора по лека атлетика във Филаделфийския университет, Чарлз Торпи. Неговата задача е да поддържа постоянно спринтьорите във върхова форма. “Ако вземем скалата от 1 до 10, то резултатността на моите атлети не трябва да е по-ниска от 8.” По негови наблюдения, периодично започват да показват резултати по-ниски от своите възможности. Понякога има обективни причини - недоспиване, травми, болести. Но най-често няма никакви реални поводи за това. “В такива случаи аз не изисквам от тях немислими усилия. В 99 от 100 случаи, всичко, което трябва да направим, е да снижим оборотите. За мен е очевидно: на мъжкия организъм е свойствена определена цикличност.”Изследванията на тази тема едва сега започват, но можем да направим извода, че активността на мъжа е подчинена на четири различни цикли.
Жизнен цикъл
В момента най-добре са изучени колебанията на тестостерона в течение на дълги периоди от живота ни. Спадът в нивото на тестостерона обикновено започва към четиридесетте, а понижението се движи средно с 10% за 10 години. Най-забележимият показател на нивото е сексуалната активност и спонтанните утринни ерекции. Колебанието в настроенията, депресиите, умората също са признаци на спада. Това състояние обикновено се нарича мъжки климактериум.
Годишен цикъл
Колебанията в тестостерона зависят и от годишния сезон. Парадокс: макар, че пролетта се смята за сезона на разгонване, тогава мъжкия организъм е най-беден на тестостерон. Затова пък през есента е най-силен. Пикът на хормона и съответно на интензивността на сексуалния живот е през октомври. Природата се е погрижила по-голямата част от човешкото потомство да се появява на света през слънчевите дни.
Месечен цикъл
Вероятността за психологически срив тогава е най-голяма. Това, което изпитват мъже като Ленгли е по-скоро реакция, подобна на женската. Широко известно е, че две жени, живеещи заедно, често синхронизират месечния си цикъл. Подобен синхрон могат да проявят и мъжете. Ако жената има ярко изразен предменструален синдром, то и мъжът неволно може да се присъедини към нея с тялото си. Съдейки по всичко, стресът оказва огромно влияние върху тестостерона. Той може да бъде физически, от преумора или просто причинен от хормоналните бури на жената, с която мъжът споделя дните си. По данни от изследванията на Куигли, заради отговорната работа, при много млади мъже, радващи се на успешна кариера, се появяват проблеми с нивото на мъжките хормони.
Дневен цикъл
Те са два. Първият е съвсем простичък - сутрин нивото на тестостерона е най-високо, а вечерта спада. Другият цикъл се задейства на всеки 15-20 минути. Той е наречен “тестостеронов минутен синдром”- ТМС . Макар досега да не е ясна причината за тези хормонални скокове в организма (три-четири пъти за един час), изучаването на ТМС води до интересни сравнения. Преди няколко години бе установено, че мъжете фантазират за секс средно на всеки 15-20 минути. У някои учени този резултат предизвика сериозни съмнения, докато не откриха ТМС и тогава всичко си дойде на мястото. Точно в такава периодичност се задействат скоковете на тестостерона в кръвта и е напълно нормално сексуалните мисли да ви посещават на всеки 15 минути.
Как рационално да използваш физиологическия цикъл, ако не си привикнал всяка секунда мнително да наблюдаваш самочувствието си? Как да си направиш оптимално разписание, отчитайки подема и спадовете на енергията?
Изгради си навик, напускайки работното място, да оценяваш резултатността на деня по скалата от -10 до +10. Наблюдавай емоционалното ниво, бързината на реакциите, мисленето, паметта и си записвай в тетрадка. След три месеца подобна статистика ще се очертае съвсем ясна картина. Каква ще е ползата ти от това знание? Няма да получиш допълнителни, почивни дни - все още не сме чак толкова облагодетелствани. Но ако разбереш, че всеки четвърти вторник всичко ти се изплъзва от ръцете, ти вече няма да приписваш това на собствената си разсеяност или на намесите на врага, а примирително ще споделиш със себе си - “Знаеш ли, днес е необикновен ден”.
Из: Авангардиско
Ето защо много мъже не подозират за мощното влияние на хормоналния цикъл върху организма му и започва да вини себе си за лични или служебни неуспехи в момент, когато физиологията е виновна за това. “Мъжете не са устроени толкова просто, както на повечето хора им се струва - казва Тед Куигли, чикагски ендокринолог, изследващ репродуктивните функции на мъжа. - Голяма част от типично женските симптоми имат и своя мъжки аналог.”
Джим Ленгли, писател и журналист от Калифорния смята, че с него редовно се случва нещо от рода на “менструацията” . В продължение на години той се упражнява с велотренажьор и винаги си записва резултатите. Статистиката му показва следното: веднъж в месеца се наблюдава спад на физическата и емоционална активност. Това продължавало не повече от два дни, но е съвсем очевидно, че именно тогава работата му не спори и тренировките са по-малко резултатни. Когато Джим и жена му погледнали в записките, забелязали, че по периодичност всичко това напомня на женски цикъл
До същия извод стига и треньорът на отбора по лека атлетика във Филаделфийския университет, Чарлз Торпи. Неговата задача е да поддържа постоянно спринтьорите във върхова форма. “Ако вземем скалата от 1 до 10, то резултатността на моите атлети не трябва да е по-ниска от 8.” По негови наблюдения, периодично започват да показват резултати по-ниски от своите възможности. Понякога има обективни причини - недоспиване, травми, болести. Но най-често няма никакви реални поводи за това. “В такива случаи аз не изисквам от тях немислими усилия. В 99 от 100 случаи, всичко, което трябва да направим, е да снижим оборотите. За мен е очевидно: на мъжкия организъм е свойствена определена цикличност.”Изследванията на тази тема едва сега започват, но можем да направим извода, че активността на мъжа е подчинена на четири различни цикли.
Жизнен цикъл
В момента най-добре са изучени колебанията на тестостерона в течение на дълги периоди от живота ни. Спадът в нивото на тестостерона обикновено започва към четиридесетте, а понижението се движи средно с 10% за 10 години. Най-забележимият показател на нивото е сексуалната активност и спонтанните утринни ерекции. Колебанието в настроенията, депресиите, умората също са признаци на спада. Това състояние обикновено се нарича мъжки климактериум.
Годишен цикъл
Колебанията в тестостерона зависят и от годишния сезон. Парадокс: макар, че пролетта се смята за сезона на разгонване, тогава мъжкия организъм е най-беден на тестостерон. Затова пък през есента е най-силен. Пикът на хормона и съответно на интензивността на сексуалния живот е през октомври. Природата се е погрижила по-голямата част от човешкото потомство да се появява на света през слънчевите дни.
Месечен цикъл
Вероятността за психологически срив тогава е най-голяма. Това, което изпитват мъже като Ленгли е по-скоро реакция, подобна на женската. Широко известно е, че две жени, живеещи заедно, често синхронизират месечния си цикъл. Подобен синхрон могат да проявят и мъжете. Ако жената има ярко изразен предменструален синдром, то и мъжът неволно може да се присъедини към нея с тялото си. Съдейки по всичко, стресът оказва огромно влияние върху тестостерона. Той може да бъде физически, от преумора или просто причинен от хормоналните бури на жената, с която мъжът споделя дните си. По данни от изследванията на Куигли, заради отговорната работа, при много млади мъже, радващи се на успешна кариера, се появяват проблеми с нивото на мъжките хормони.
Дневен цикъл
Те са два. Първият е съвсем простичък - сутрин нивото на тестостерона е най-високо, а вечерта спада. Другият цикъл се задейства на всеки 15-20 минути. Той е наречен “тестостеронов минутен синдром”- ТМС . Макар досега да не е ясна причината за тези хормонални скокове в организма (три-четири пъти за един час), изучаването на ТМС води до интересни сравнения. Преди няколко години бе установено, че мъжете фантазират за секс средно на всеки 15-20 минути. У някои учени този резултат предизвика сериозни съмнения, докато не откриха ТМС и тогава всичко си дойде на мястото. Точно в такава периодичност се задействат скоковете на тестостерона в кръвта и е напълно нормално сексуалните мисли да ви посещават на всеки 15 минути.
Как рационално да използваш физиологическия цикъл, ако не си привикнал всяка секунда мнително да наблюдаваш самочувствието си? Как да си направиш оптимално разписание, отчитайки подема и спадовете на енергията?
Изгради си навик, напускайки работното място, да оценяваш резултатността на деня по скалата от -10 до +10. Наблюдавай емоционалното ниво, бързината на реакциите, мисленето, паметта и си записвай в тетрадка. След три месеца подобна статистика ще се очертае съвсем ясна картина. Каква ще е ползата ти от това знание? Няма да получиш допълнителни, почивни дни - все още не сме чак толкова облагодетелствани. Но ако разбереш, че всеки четвърти вторник всичко ти се изплъзва от ръцете, ти вече няма да приписваш това на собствената си разсеяност или на намесите на врага, а примирително ще споделиш със себе си - “Знаеш ли, днес е необикновен ден”.
Из: Авангардиско
21 април 2008
Прах във вятъра
Странно е това с училището.
Години наред чаках, ама с главни букви, този своеобразен Ад да свърши. Нямам предвид само средното, а и основното. Бях интроверт, с изградено мнение, което бях готова да защитавам, вербално, естствено. Хората избират изразните си средства, а не обратното.
"Децата по начало са еднакви - Tabula rasa! Едни такива, сладки, пъплещи навсякъде, искащи накуп да разгадаят светлинните явления, които не са нищо повече от игра на светлината... живеещи в собствен свят, странни и непригодни за ЖИВОТА по свое му, непостоянни в желанията и страстите си, изменчиви и несигурни в дързоста си, вечно гладни и жадни. Никога не съм Им принадлежала! Може би и за това мога толкова добре да ги разбира, да бягам от този стереотип, защото принадлежността сама по себе си е вече абсолютно едностранен процес, а аз ТОЧНО това не желаех! И бягах... Където ми виждаха очите, доколкото самата аз бях способна, доколкото ме държаха краката. Но децата са адски сензитивни същества, дори и да мълчиш те са способни да те усетят и сякаш най-вече те усещат в слабостта ти. А аз бях слаба! Много бяха причините за това, но... Признавам го! Бях! Сега не съм, но някои неща си остават във времето, в самото същество. Зашифроват се някъде в теб и чакат, а дали някога въобще ще бъдат разшифровани зависи единствено от самия човек, от готовността и силата му!... Не мога да обичам същества, които НЕ са способни да обичат! Пак едностранен процес. Сякаш думите и чувствата ти се блъскат, неуморно в някаква стена, а колко неуморно определяш самия ти! Защото всеки си има праг на способността си да разбира, да изслушва, да е съпричастен, да е тихата ти упора, на която знаеш, че винаги можеш да разчиташ! Та, слушах ги, гледах ги и си ги представях след години, като оформени личности и в мен се зараждаше единствено страх и отвращение. Мислех си, че ако това е бъдещето, ако това са малките хора, на които ще се крепи Света, аз съм сбъркала нещо, ако не и самият Свят!... Налагаха се чрез сила, която бе единственото решение за тях. Думите им бяха дефицит, което ги дразнеше и изнервяше. Нали се различаваме от животните с разума си?! Е, при децата разум липсва! Градяха тухла по тухла, пътя си, но не всички бяха съвместими, за Техния ПЪТ, а който НЕ беше Трябваше просто да бъде унищожен! Но как? Как да унищожиш живо същество, осъдено само заради това, че е живо по свой си начин, който Ти не си способен да разбереш!? И тук се проявяваше животинското в тях... йерархията, която ги поставяше на пиадестал, от който и мъртви не бяха готови да слязат! Отричах ги! Нещо повече - ненавиждах ги, мълчаливо!... А те го усещаха, знаеха... Трябваше да бъда пречупена, та за бога, аз им сривах авторитета на малки властелини! И бях! Научих се на повече неща, от тези които бях способна да усвоя наведнъж. Света ми бе разрушен с адова настоятелност и някои пособи, които не възнамерявам да споделя.
Това никога не им простих! Може би съм твърде ограничена, твърде крайна в заключенията и изводите си за Малкия ЧОВЕК, но не мога... За мен, те просто не са хора, а най - голямото противоречие, че с течение на времето се превръщали в такива... Да, ама Не! Не и За и в Мен! Разшифровах отдавна, но не унищожих себе си в ненависта си. Ще мине още много време, ще видя разлчини изкри в погледите, ще докосна полигамията и на Този свят, но не и сега... "
После в средното - същата работа. Думите им са малко повече, но не и начините, по който унижват, подиграват, отричат. В 11-и кл. даже ме замеряха с камъни, защото, представете си, съм слушала различен стил музика, различен от чалгата, и съм го заявявала, а не съм се спотайвала по ъглите. Абсурдистан, агейн.
Но в крайна сметка - това не е тема за плювни, относно малките ХОРА, както ги нарекохме по-горе. Не е и тема, в която ще поставям под въпрос качеството на образователната ни система и в тази носока - учителската стачка, не, въпреки, че за мен остава част от насадения Абсурдистан, който вилнее и опустошава.
Тази тема, в смисъла, по който ще я изведа сама по себе си е ирония. Голяма, тлъста, присмехулно ухилена с няколко избити зъба.
Та, идеята е, че в момента цялата тази драма ми липсва, особено осезаемо на моменти. Наложи се да отида до даскалото си за да уредя въпроса със здравните си.
Охраната на училището е един възрастен мъж, с пожълтели тютюниеви пръсти и зъби, и често - кървясали сини очи, а торбичките и сенките под тях, като пръстените на дърветата - отброяват изминалото. Когато бях втора смяна и съм нямала тук-таме час, когато се стъмни се е случвало да отивам при него. Сядам и той почва да ми разказва. За себе си, това, което е било и той в него. Пеели сме си, тихичко, докато звънеца не разпръсне мимолетното усещане. Минавайки покрай него го поздравявам и го питам дали ще иска личната ми карта, а той ми е усмихва широко и топло, казвайки ми, че аз самата съм си лична карта. Връщам усмивката, мислейки си "някой ме помни...още". Влизам и нахълтвам в канцеларията, обяснявайки на вечно нацупените и викащи по някого женици, какъв ми е проблемът. И за моя голяма изненада - и те ми се усмихват. И ме помнят. Свършваме работата и почват да ме разпитват - къде съм приета, какво уча, дори - това ли е, което искам и съм си представяла.
Излизам, казвам "чао" на шефа (охраната, така го наричахме) и тръгвам през двора на училището към единия изход. Натежавам си. Слънцето надниква в очите ми, а в мен - усещането, че каквото и да правя, каквото и да става - никога повече няма да съм част от това... и малко съжалявам.
И вече всичко е друго...
Години наред чаках, ама с главни букви, този своеобразен Ад да свърши. Нямам предвид само средното, а и основното. Бях интроверт, с изградено мнение, което бях готова да защитавам, вербално, естствено. Хората избират изразните си средства, а не обратното.
"Децата по начало са еднакви - Tabula rasa! Едни такива, сладки, пъплещи навсякъде, искащи накуп да разгадаят светлинните явления, които не са нищо повече от игра на светлината... живеещи в собствен свят, странни и непригодни за ЖИВОТА по свое му, непостоянни в желанията и страстите си, изменчиви и несигурни в дързоста си, вечно гладни и жадни. Никога не съм Им принадлежала! Може би и за това мога толкова добре да ги разбира, да бягам от този стереотип, защото принадлежността сама по себе си е вече абсолютно едностранен процес, а аз ТОЧНО това не желаех! И бягах... Където ми виждаха очите, доколкото самата аз бях способна, доколкото ме държаха краката. Но децата са адски сензитивни същества, дори и да мълчиш те са способни да те усетят и сякаш най-вече те усещат в слабостта ти. А аз бях слаба! Много бяха причините за това, но... Признавам го! Бях! Сега не съм, но някои неща си остават във времето, в самото същество. Зашифроват се някъде в теб и чакат, а дали някога въобще ще бъдат разшифровани зависи единствено от самия човек, от готовността и силата му!... Не мога да обичам същества, които НЕ са способни да обичат! Пак едностранен процес. Сякаш думите и чувствата ти се блъскат, неуморно в някаква стена, а колко неуморно определяш самия ти! Защото всеки си има праг на способността си да разбира, да изслушва, да е съпричастен, да е тихата ти упора, на която знаеш, че винаги можеш да разчиташ! Та, слушах ги, гледах ги и си ги представях след години, като оформени личности и в мен се зараждаше единствено страх и отвращение. Мислех си, че ако това е бъдещето, ако това са малките хора, на които ще се крепи Света, аз съм сбъркала нещо, ако не и самият Свят!... Налагаха се чрез сила, която бе единственото решение за тях. Думите им бяха дефицит, което ги дразнеше и изнервяше. Нали се различаваме от животните с разума си?! Е, при децата разум липсва! Градяха тухла по тухла, пътя си, но не всички бяха съвместими, за Техния ПЪТ, а който НЕ беше Трябваше просто да бъде унищожен! Но как? Как да унищожиш живо същество, осъдено само заради това, че е живо по свой си начин, който Ти не си способен да разбереш!? И тук се проявяваше животинското в тях... йерархията, която ги поставяше на пиадестал, от който и мъртви не бяха готови да слязат! Отричах ги! Нещо повече - ненавиждах ги, мълчаливо!... А те го усещаха, знаеха... Трябваше да бъда пречупена, та за бога, аз им сривах авторитета на малки властелини! И бях! Научих се на повече неща, от тези които бях способна да усвоя наведнъж. Света ми бе разрушен с адова настоятелност и някои пособи, които не възнамерявам да споделя.
Това никога не им простих! Може би съм твърде ограничена, твърде крайна в заключенията и изводите си за Малкия ЧОВЕК, но не мога... За мен, те просто не са хора, а най - голямото противоречие, че с течение на времето се превръщали в такива... Да, ама Не! Не и За и в Мен! Разшифровах отдавна, но не унищожих себе си в ненависта си. Ще мине още много време, ще видя разлчини изкри в погледите, ще докосна полигамията и на Този свят, но не и сега... "
После в средното - същата работа. Думите им са малко повече, но не и начините, по който унижват, подиграват, отричат. В 11-и кл. даже ме замеряха с камъни, защото, представете си, съм слушала различен стил музика, различен от чалгата, и съм го заявявала, а не съм се спотайвала по ъглите. Абсурдистан, агейн.
Но в крайна сметка - това не е тема за плювни, относно малките ХОРА, както ги нарекохме по-горе. Не е и тема, в която ще поставям под въпрос качеството на образователната ни система и в тази носока - учителската стачка, не, въпреки, че за мен остава част от насадения Абсурдистан, който вилнее и опустошава.
Тази тема, в смисъла, по който ще я изведа сама по себе си е ирония. Голяма, тлъста, присмехулно ухилена с няколко избити зъба.
Та, идеята е, че в момента цялата тази драма ми липсва, особено осезаемо на моменти. Наложи се да отида до даскалото си за да уредя въпроса със здравните си.
Охраната на училището е един възрастен мъж, с пожълтели тютюниеви пръсти и зъби, и често - кървясали сини очи, а торбичките и сенките под тях, като пръстените на дърветата - отброяват изминалото. Когато бях втора смяна и съм нямала тук-таме час, когато се стъмни се е случвало да отивам при него. Сядам и той почва да ми разказва. За себе си, това, което е било и той в него. Пеели сме си, тихичко, докато звънеца не разпръсне мимолетното усещане. Минавайки покрай него го поздравявам и го питам дали ще иска личната ми карта, а той ми е усмихва широко и топло, казвайки ми, че аз самата съм си лична карта. Връщам усмивката, мислейки си "някой ме помни...още". Влизам и нахълтвам в канцеларията, обяснявайки на вечно нацупените и викащи по някого женици, какъв ми е проблемът. И за моя голяма изненада - и те ми се усмихват. И ме помнят. Свършваме работата и почват да ме разпитват - къде съм приета, какво уча, дори - това ли е, което искам и съм си представяла.
Излизам, казвам "чао" на шефа (охраната, така го наричахме) и тръгвам през двора на училището към единия изход. Натежавам си. Слънцето надниква в очите ми, а в мен - усещането, че каквото и да правя, каквото и да става - никога повече няма да съм част от това... и малко съжалявам.
И вече всичко е друго...
Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората...
Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги. Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.
~ ~ ~
Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини - рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората...
Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги. Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.
~ ~ ~
Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини - рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.
Приказка
Ако сте забелязали, крал Артур най-редовно нещо ги забърква, сгазва лука, настъпва котето, оплесква ги, изобщо - прави ги като мацата, която нали таковата - у кацата! И тоя път пак ги забъркал така, ама с някакъв магьосник, който освен това бил в опозиция на властта и крал Артур яката го отнесъл от магьосникОТ! Ни повече, ни по-малко, кралят бил така прокълнат ли, какво ли, че щял като нищо да гушне чимшира, букетчето, да ритне бакърчето, камбаната, попя в ръкава, изобщо - да яде глухарчетата откъм коренчетата, както изящно казват неговите приятели, французите. Освен ако...
Щото нали винаги трябва да има алтернатива, в това се изразява свободата на избора и човешките права, които трябвало да ги има и тогава, нищо че било... бе и средновековие не било май, ами още по-стара работа. Е, та можело Артур да отърве кожлякът при едно условие, изборът не бил голям, но затова пък интересен и обещаващ за науката психология, за психоанализата, антропологията и още куп интердисциплинарни дисциплини, дето тогава още не били нито едното, нито другото. Накратко, ако кралят откриел какво най-много ценят и желаят жените, щял да си управлява, ако ли не... щели да организират нови избори за крал, предсрочни, детимсъвика. И тръгнал Артур да разпитва какво, аджеба, ценят жените, а в това време жена му (подозирам) се възползвала от отсъствието му, за да получава неща, които ако и да не са най-желаните, все пак не са за пренебрегване. Бе как се казваше жена му, да не стане нещо греЖка? Аха, Гуиневир май беше? Не знам кой какво е вирел или не е вирел и какво е било нейното участие - отдавна е било, пък и няма никакво значение... Накрая, не е ясно на какво накрая, щото сме в началото, Артур намерил една вещица, която му казала, че ще му каже каквото там, обаче при едно условие... Нали забелязвате как се навързват условията и все по едно? Откъде разбрал кралят, че е вещица? Ами че тя била грозна, бе, дори за вещица била много, ама много грозна! Напрао дърветата оставали без листа от страната, от която минавала покрай тях. Това било добре за поддържането на пътищата навремето, така че нищо чудно, че кралят 2taxi забелязал този път, застлан с изсъхнали листа, който го отвел директно при грозната вещица. (В интерес на истината, и конят му, след като я видял, дълго време не можел да заспи и бил нервен, но тогава никой не се грижел за правата на животните). Та условието на вещицата било простичко, както би казал Генчо Шашката. Някой от неговите, на НВ краля рицари, да се ожени за нея! Ся, крал Артур може да е бил всякакъв, може да е смарангясвал управлението на кралството, което даже си е нормално, то пък кой ли не го прави, но си ценял хората и потръпнал при мисълта, че ще му се наложи да благослови такъв противоестествен брак. Щото те, рицарите му, все пак не били намерени на пътя, били мъже в младост и сила мъжка и било противоестествено и перверзно някой да се ожени за такова чудовище, ъпсюрт напрао! Връхлетян от такива мъчителни мисли, кралят, нямало как, все пак казал на своите рицари там на кръглата маса какво е положението, демек представил им алтернативите и ги оставил да мислят без да ги юрка. Оообаче...Тук се появява спорната личност на доблестния рицар Гаваин, или лорд Гауейн, или както там са го казвали по онова време, когато английски език не е имало, а са говорели на някаква смесица от старогермански и местни думички... да, все още норманите не били дошли да ги светнат за цивилизования френски език и другите френски новости. Абе, изостанала работа било, то е ясно!
Та значи, въпросният рицар се изпъчил, не знам защо, и заявил, че той е готов заради своя крал да се ожени за вещицата и това е! Сега, дали е бил любител на екстрийма, дали нещо другите рицари го подкачали, защото бил млад и красив, не е ясно, но - изцепил се той и казана дума, хвърлен камък! Направили сватбата. Ама сватбата била същииински кошмар! Вещицата се държала отвратително, оригвала се на масата, бъркала си в носа, бършела се в покривката (бе то тогава това май си било в реда на нещата) и била ГРОЗНА, някак си, да го кажем, празнично, сватбено грозна. Като закана за бъдещето на мъжа си. И когато някой шегобиец извикал "Горчиво!", всички настръхнали, щото Гауейн наистина се обърнал към вещицата, вече законна негова съпруга, за да я целуне! Ега ти! Ужас ви казвам, хорибиле дикту! Обаче най-страшното предстояло! В смисъл, колкото и да се пие, а кой ще ти пие при положение, че виното вкисвало от грозотата на вещицата, идвал момента на брачната нощ! Вещицата, естествено, първа напуснала пира, за да се подготви за предстоящото събитие ли, как да го наречем - екзекуция не върви, може би мъчение е донякъде подходящо... А след нея (естествено, под съчувствените погледи на братята-рицари!), се затътрил и самият младоженец, който сигурно си е бил пийнал здраво, като знаел какво го очаква... Тя може и да била грозна, но не била тъпа, вещицата и не била казала все още тайната, щото да няма после - мерси за вниманието. Първо начи сватбата и съпружеските задължения, после - работата и тайните на женската душа и психология. Та, замъкнал се Гауейн в стаята и що да види?!
В брачното ложе лежала невиждана красавица, ама такава красавица ви казвам, че вкиснатото вино вместо да се превръща мъчително в оцетна киселина и да товари метаболизма на рицаря, тутакси се превърнало в някаква високооктанова смес от тестостерон, гликоген и млади палави еритроцити, която тутакси привела рицаря, той вече и съпруг, в състояние на най-висока степен на бойна готовност и желание да вие от мерак по тази красавица, която, казвам ви, НАИСТИНА! се била подготвила за брачната нощ, и още как се била подготвила... Но няма сега да разправяме такива работи, то по това време и любимият на мъжете канал ХХL не разправя такива неща, че ние ли? :))) Красавицата обяснила на Гауейн, въпреки че на него не му било до обяснения, че това пък било нейното проклятие - да бъде много красива или много грозна - денем или нощем.
И така, тя му казала той да избере кога каква да бъде, нещо като подарък заради това, че се оженил за нея. Дали да бъде грозна пред всички през нощта и красива само за него или да бъде красива през деня пред всички, а нощем - страшилище....
Ето тук вече ще отбележим благородството на рицаря, който вместо да й се метне и да не се занимава с такива екзистенциални въпроси, се възпрял, обмислил сериозно алтернативите, а те били две, както се вижда и отговорил, че дава свобода на жена си тя да реши кога каква да бъде. Нали не сте забравили откъде тръгна приказката?
Точно в този момент младата съпруга се усмихнала щастливо и казала че ИМЕННО ТОВА ценят жените най-много - свободата те да избират и да решават и след като той й дал тази свобода, то тя вече щяла да бъде винаги красива - и денем, и нощем... Та ето как храбрият и непридирчив към женските хубости рицар Гауейн спасил своя крал, пък и открил този важен феномен на женската психология.
С това приказката би могла да свърши, всъщност тя така и свършва, но има и една (ненатрапчива е, та да не я пропуснем!) поука от нея: независимо от това, дали е красива или грозна, във всяка жена се крие по една вещица!:)))))
Автор : Безпаметно
Щото нали винаги трябва да има алтернатива, в това се изразява свободата на избора и човешките права, които трябвало да ги има и тогава, нищо че било... бе и средновековие не било май, ами още по-стара работа. Е, та можело Артур да отърве кожлякът при едно условие, изборът не бил голям, но затова пък интересен и обещаващ за науката психология, за психоанализата, антропологията и още куп интердисциплинарни дисциплини, дето тогава още не били нито едното, нито другото. Накратко, ако кралят откриел какво най-много ценят и желаят жените, щял да си управлява, ако ли не... щели да организират нови избори за крал, предсрочни, детимсъвика. И тръгнал Артур да разпитва какво, аджеба, ценят жените, а в това време жена му (подозирам) се възползвала от отсъствието му, за да получава неща, които ако и да не са най-желаните, все пак не са за пренебрегване. Бе как се казваше жена му, да не стане нещо греЖка? Аха, Гуиневир май беше? Не знам кой какво е вирел или не е вирел и какво е било нейното участие - отдавна е било, пък и няма никакво значение... Накрая, не е ясно на какво накрая, щото сме в началото, Артур намерил една вещица, която му казала, че ще му каже каквото там, обаче при едно условие... Нали забелязвате как се навързват условията и все по едно? Откъде разбрал кралят, че е вещица? Ами че тя била грозна, бе, дори за вещица била много, ама много грозна! Напрао дърветата оставали без листа от страната, от която минавала покрай тях. Това било добре за поддържането на пътищата навремето, така че нищо чудно, че кралят 2taxi забелязал този път, застлан с изсъхнали листа, който го отвел директно при грозната вещица. (В интерес на истината, и конят му, след като я видял, дълго време не можел да заспи и бил нервен, но тогава никой не се грижел за правата на животните). Та условието на вещицата било простичко, както би казал Генчо Шашката. Някой от неговите, на НВ краля рицари, да се ожени за нея! Ся, крал Артур може да е бил всякакъв, може да е смарангясвал управлението на кралството, което даже си е нормално, то пък кой ли не го прави, но си ценял хората и потръпнал при мисълта, че ще му се наложи да благослови такъв противоестествен брак. Щото те, рицарите му, все пак не били намерени на пътя, били мъже в младост и сила мъжка и било противоестествено и перверзно някой да се ожени за такова чудовище, ъпсюрт напрао! Връхлетян от такива мъчителни мисли, кралят, нямало как, все пак казал на своите рицари там на кръглата маса какво е положението, демек представил им алтернативите и ги оставил да мислят без да ги юрка. Оообаче...Тук се появява спорната личност на доблестния рицар Гаваин, или лорд Гауейн, или както там са го казвали по онова време, когато английски език не е имало, а са говорели на някаква смесица от старогермански и местни думички... да, все още норманите не били дошли да ги светнат за цивилизования френски език и другите френски новости. Абе, изостанала работа било, то е ясно!
Та значи, въпросният рицар се изпъчил, не знам защо, и заявил, че той е готов заради своя крал да се ожени за вещицата и това е! Сега, дали е бил любител на екстрийма, дали нещо другите рицари го подкачали, защото бил млад и красив, не е ясно, но - изцепил се той и казана дума, хвърлен камък! Направили сватбата. Ама сватбата била същииински кошмар! Вещицата се държала отвратително, оригвала се на масата, бъркала си в носа, бършела се в покривката (бе то тогава това май си било в реда на нещата) и била ГРОЗНА, някак си, да го кажем, празнично, сватбено грозна. Като закана за бъдещето на мъжа си. И когато някой шегобиец извикал "Горчиво!", всички настръхнали, щото Гауейн наистина се обърнал към вещицата, вече законна негова съпруга, за да я целуне! Ега ти! Ужас ви казвам, хорибиле дикту! Обаче най-страшното предстояло! В смисъл, колкото и да се пие, а кой ще ти пие при положение, че виното вкисвало от грозотата на вещицата, идвал момента на брачната нощ! Вещицата, естествено, първа напуснала пира, за да се подготви за предстоящото събитие ли, как да го наречем - екзекуция не върви, може би мъчение е донякъде подходящо... А след нея (естествено, под съчувствените погледи на братята-рицари!), се затътрил и самият младоженец, който сигурно си е бил пийнал здраво, като знаел какво го очаква... Тя може и да била грозна, но не била тъпа, вещицата и не била казала все още тайната, щото да няма после - мерси за вниманието. Първо начи сватбата и съпружеските задължения, после - работата и тайните на женската душа и психология. Та, замъкнал се Гауейн в стаята и що да види?!
В брачното ложе лежала невиждана красавица, ама такава красавица ви казвам, че вкиснатото вино вместо да се превръща мъчително в оцетна киселина и да товари метаболизма на рицаря, тутакси се превърнало в някаква високооктанова смес от тестостерон, гликоген и млади палави еритроцити, която тутакси привела рицаря, той вече и съпруг, в състояние на най-висока степен на бойна готовност и желание да вие от мерак по тази красавица, която, казвам ви, НАИСТИНА! се била подготвила за брачната нощ, и още как се била подготвила... Но няма сега да разправяме такива работи, то по това време и любимият на мъжете канал ХХL не разправя такива неща, че ние ли? :))) Красавицата обяснила на Гауейн, въпреки че на него не му било до обяснения, че това пък било нейното проклятие - да бъде много красива или много грозна - денем или нощем.
И така, тя му казала той да избере кога каква да бъде, нещо като подарък заради това, че се оженил за нея. Дали да бъде грозна пред всички през нощта и красива само за него или да бъде красива през деня пред всички, а нощем - страшилище....
Ето тук вече ще отбележим благородството на рицаря, който вместо да й се метне и да не се занимава с такива екзистенциални въпроси, се възпрял, обмислил сериозно алтернативите, а те били две, както се вижда и отговорил, че дава свобода на жена си тя да реши кога каква да бъде. Нали не сте забравили откъде тръгна приказката?
Точно в този момент младата съпруга се усмихнала щастливо и казала че ИМЕННО ТОВА ценят жените най-много - свободата те да избират и да решават и след като той й дал тази свобода, то тя вече щяла да бъде винаги красива - и денем, и нощем... Та ето как храбрият и непридирчив към женските хубости рицар Гауейн спасил своя крал, пък и открил този важен феномен на женската психология.
С това приказката би могла да свърши, всъщност тя така и свършва, но има и една (ненатрапчива е, та да не я пропуснем!) поука от нея: независимо от това, дали е красива или грозна, във всяка жена се крие по една вещица!:)))))
Автор : Безпаметно
Абонамент за:
Публикации (Atom)