Импресия за дъжд

Седим си с приятелка в заведение, доколкото може да бъде наречено така. Есенности се носят наоколо, разгонени от плиснал внезапно пороен дъжд. С нея гледаме през прозореца, докато едната не се осмелява да каже гласно :"Как ми се иска сега да съм там, под дъжда.". Другата по нея си признава. Времето се зарежда с очакване, мъкнейки товара си по секундарника на нечие сърце. После ще е гадно. И студено - казвам. Излизаме. Обувките почват да бълбукат и пльокат при всяка крачка, мокротата се изкачва неумолимо и студено зимна по дънките, шибащо мокрите ни коси разбиват капките природна ярост, очите се смеят, а устите пеят "Айм сингин ин дъ рейн". 
Беше и гадно и студено после, но чак после, когато нямахме право да съжаляваме, изтъкани от неразбиращите погледите на сблъскалите се вкупом в заведението хора, потърсили навременен завет. 

Кажи, че се шегуваш!

Годината е 1898 г. Индустриалната революция набира скорост. Фармакологичната също. Който има нюх към парите, надушва огромните възможности за печалба от здравословното състояние на хората. През 1898 г. немската фармацевтична фирма “Байер АГ” изобретява препарат, лекуващ според тогавашната реклама, буквално от всички болести. Той се разпространява с тонове по аптеките в много страни и добива огромна популярност. Специалистите от фирмата са на върха на славата години наред, докато един ден целият свят разбира истинското лице на това “лекарство”. Оказва се, че то е силен наркотик и отрова за мозъка. Името му става печално известно – хероин. “Лекарството” престава да бъде такова, но вече е свършило пъкленото си дело - много хора са с увредена нервна система и под негова зависимост.
Удивителното и почти невероятното в тази и стория е, че “героят” в нея, хероинът – най-унищожителният и заробващ наркотик, който ни е познат – добива толкова масово, легално разпространение. Историята с този медикамент на Байер е дълбоко емблематична.