За ревността...и не до там

Лудост е, когато искаш да вземеш всичко от някого. А откриваш, че съвсем си я закъсал, когато поискаш и да дадеш всичко. Това не е история за любов, защото те, тези блудкавости, се разказват обичайно постфактум.
Това е опит за анализ. Вивисекция на чувствата.
И така : Ревността. Границите, в които засвидетелства внимание и желание, още - ласкае егото и самочувствието на половинката. И момента, от който се превръща в "камък на шия", обсебваща, унизителна, обезпокояваща, самоцелна и форма на притежание.Забелязала съм, че мнозинството си умира да казва кое как трябва да е, но без никаква идея Как, аджеба, да стане това. При мен може да се наблюдава само желанието за дадена постановка, но не и недомислини крайности, затова не смятам да давам кратки наставления за достигането на "урновосена връзка", "как да извоюваме себе си", "аз до, а не под Него" и тн, които можете да срещнете във всяко Женско и (вече) не толкова списание.
Нека да сме наясно. Ще говоря от първо лице, единствено число, затова бяха и онези пояснения по-горе.
Та, не, не адмирирам ревността, това нежно и поетапно "заграждане на територия". Баси. Защо направо не ме препикаеш?! Още - обезличаване. Добре - с теб съм. И какво? Безполова ли ставам? По-малко привлекателна и атрактивна за другите? Кога ще поискаш да ходя с фередже? Това големите ти чувства ли са или комплексите ти? И така, твоя, ненабиваща се на очи, тази ли ще съм, с която си се запознал, която си искал да завоюваш, да имаш, да запазиш?! Не, естествено, но пък спокойствието ще е твое, докато не мернеш друга, която ще е това, което аз съм била... някога. Сърцераздирателно, а? Всъщност - не. Жалко е. За жените, които го позволяват, а някои дори и искат, и мъжете, които го правят. Не забравяйте, че ролите може да са разменени. Нищо ново под небето. Та тук идва момента да се запиташ - това ли искам да съм с човека до себе си? Мога ли? И целта (ако има такава, с което би приел да ти се налага това) оправдава ли теб, като средство, защото амортизацията от подобни Остап Бендеровщини не е простила никому. Във връзките си искам свобода, не отявлени ограничения замаскирани под цветния воал на смесените чувства. Искам и давам. Затова ме гледат и твърдят, едва ли не - жално:
- Ти не ме обичаш!
- Моля?!
- Не ти пука!
- Не е вярно. Пука ми, пука ми какво искаш, какво би избрал, ако имаш алтернатива, какво ще направиш със свободата, която ти давам, защото смятам, че ограниченията със знак "Внимание!" са въженца за прескачане и ненавременно себедоказване в стил "абе, ти ли ще ми кажеш?".
Затова не казвам. Няма рамки. Ако имаш избор - какво би избрал ти?

Чалгария по Карбовски

Има такава страна. Тя си няма име, затова условно я наричам Чалгария. Да се излезе от нея е трудно, да останеш също не е лесно. Това е страната на белите мерцедеси, конските кебапчета и лошото образование; там Господ в голямата част от случаите се нарича Иисус Христос, но подопечните му най-често се гърчат под звуци, родени в бита и душевността на хора, които наричат своя Господ алла (не Пугачова). Чалгарите са невинни; те имат право на културен избор, защото възлизат на 93 процента от населението. Другите 7 процента също имат право на избор: като не им изнася, ако щат, да се изнасят. Мартин Карбовски е един от тях. ЧАЛГА Е! (пейте, робини) Има едни велики дъвки - "love is..." - с картинки и кратки послания за това какво е любовта. Те са добра алегория за нашето Общество. У нас обаче на хартийките на тези милиони дъвки пише друго. Пише "Чалга е!". Не с многоточие, а с удивителна. Чалга е! След глагола "е" няма такива работи като послания и милиони варианти! Край на многоточията! Опитайте дъвките "chalga is!" Те приличат на онази деформирана част от пъпчетата върху трептущите кореми на ханъмите, а вие всички искате да докоснете с език тези пъпчета, въпреки че в тях се събира мъхът от смисъла на живота! Яж чалга, пий чалга, сънувай чалга, чукай чалга - бъди чалга! Чалга е! Дъвчи и си купи още една! Въпреки че никой в тази страна не очаква да има написано нещо след удивителната на "чалга е!", аз ще ви допиша няколко такива дъвкови послания. Да започнем простичко, за да бъдем разбрани (и от тях):


ЧАЛГА Е! (едно езиково и музикално понятие) На турски език чал! е заповедната форма на "свиря". На цигански производната дума шалджъ вече е ъпгрейдната до "певец" или "касетофон". На български означава определен вид музика, която слушат (или толерират) близо 93 процента от населението (данните са от НСИ, април 1999). Стотици изследователи и противници на чалгата (вкл. Каналето) твърдят, че след като чалгата е толкова разпространена, не трябва да я отричаме. Трябва да се съобразяваме с общия вкус, маниер и да търсим и да открием нещо важно, символично и народопсихологично. Или поне да я толерираме. Но няма да стане така. Проклети да сте. И триклети да сте, и пет-клети да сте, седем-осем и да сте паднали. Да го духат всички, които мислят по този начин. Защото колкото повече: а) едно НЕЩО е разпространено сред много хора, б) които ти говорят, че ТО е нещо нормално и в) трябва да се съобразяваш с него, толкова повече ТОВА НЕЩО има шанса ДА Е СБЪРКАНО ОЩЕ В САМИЯ СИ ЗАМИСЪЛ! Когато някой каже на вас, седемте жалки процента, че трябва да се съобразявате с 93% от населението на една страна, това е поличба. Трябва бързо да си съберете багажа и да се изнесете. Защото, колкото и да е уж дребен проблемът, по който 93% от населението мислят еднакво, малко след тази поличба някакси естествено идват на власт едни хора с мазни перчеми и неестествени мустаци, които обичат да крещят на език, на който нормалните хора разговарят само с конете си.



ЧАЛГА Е! (когато слушането на музика е фашизирано) За начало си спомнете, че най-големите грешки са правени, когато всички мислят еднакво и не се сещат да си кажат един на друг, че нещо не е наред. Чувам пискливите Гласове на миризливите Популисти, усещам мнението на животрептущите Трепанатори на Обществения Череп и долавям неприязънта на Лоботомистите от Последния Ден. Единственото, с което всички те биха могли да бъдат прокълнати, е да почнат окончателно да се обличат като Луна, да се дехуманизират като Мечо и да се оженят по любов за Сашка Васева. Но тази студия впрочем не е за тях. Това е една студия за семплер, китара и 7 % от населението. Колко пъти сте се противопоставяли на дискриминацията при слушането на музика? Някога да сте отивали и да сте казвали, че тази музика не ви е по вкуса? Случва се само обратното - това е историята за един софийски диджей на Боровец по време на тазгодишния абитуриентски бал на средноелитна гимназия. Той бил заплашен от - забележете! - разгорещената и боса учителка по френски език "да спре с тия неговите глупости" и да пусне чалга, щото "всички ще си излязат от заведението". Веднага след това, напълно обут, дошъл босът на заведението и казал на диджея, че ако всички си излязат, той, диджеят, "няма да си излезе жив оттука" и той, босът, лично ще се погрижи за тая работа. Ди-джеят обаче излязъл за малко, заел някакви сборни касети от местен колега в съседно заведение и се върнал. За да продължи живота си. Подобна история е описана от Ремарк в Черният обелиск - ако някой не иска да слуша точно това радио, просто да излезе от тази кръчма и да ходи в западна посока, докато падне на земята и си поиска вода на италиански. Представете си чалга да слушаха единствено шепа прости чалгари, винаги на първи юли сутринта; представете си момиче и момче да срещаха Слънцето с чалга САМО на първи юли, на морския бряг; представете си хората, слушащи чалга, просто да си правеха на първи юли своя тих купон, наречен чалгай-джулай... Как чудесен щеше да изглежда светът! Хората щяха да седят и да мислят различно, а други щяха само да седят. И да слушат чалга. И тази държава нямаше да изглежда така.



ЧАЛГА Е! (когато и ние, и вие, и те в очите на света сме едно и също) Не ме разбирайте погрешно - аз от музика нищо не разбирам. Но живея някак в българската "интонационна среда" и в един момент започвам да усещам, че и музиката нищо не разбира от мен. А друга няма! Живея на място, където няма нищо друго освен чалга. Дори да бях чалга фен, аз пак щях да се притесня от липсата на алтернатива. Защото - замисляли ли сте се някога? - аз и вие сме от онези нула цяло и дасие**майката колко малко процента, които знаят какво е техно, габа, рок, бритпоп, алтърнатив, ню-ейдж, хип-хоп и прочие. Това е. Посрещнете фактите с открити гърди. А сега си помислете, че в очите на света и вие, и онези, дето слушат чалга всеки ден и се къпят всеки месец (прав е Чърчил!), сте едно и също. Българи. Ние си нямаме нищо. Време е да си го признаем, че осиротяхме, братя. А докато погребваме несъществуващото тело на старата Естрада, на Гробищата за Музикални Любимци циганите са си спретнали такъв купон, че вече те е срам да заплачеш.



ЧАЛГА Е! (следствие, а не причина) Интелигентният човек не може да има нищо против чалгата. Това е все едно докторът да се опитва да оперира висока температура. Не чалгата кара една нация да изглежда проста, а обратното: простата нация по естествен път ражда чалга. Чалгата е следствие, а не причина. Вижте се къде и как живеете, вижте как и за какво си говорите, вижте се какво и колко получавате. Може би ви се струва, че от всеки ъгъл у нас дъни чалга? Не. В България всъщност е тихо. Погледнете свинщината на мръсните улици, лошото обслужване, превърнато в класика, вселенското отебаване. Погледнете как децата се спъват по неравните тротоари на детството си, а бащите им ги псуват и им пожелават да окьоравеят като майка си, на която "шейебатмайката" - и това отеква, защото е тихо. Погледнете как какво да мезят. Да мезят и да спрат да крещят, че нищо не се случва и че в тази страна тишината ги потиска. Виждали ли сте гнусния пасторал автобусите разнасят към панелните коптори работната сланинеста ръка на остаряващата нация, която мъкне торби със сланина за децата си, за да има с на разградения двор, неподдържаната градина, подивялата асма, извила се над масата с изгнила мушама, край която над пластмасови употребявани чашки домашна ракия седи Националният Дух и се чуди защо е толкова тихо? Виждали ли сте? Виждали сте. Но тези картинки няма да са толкова страшни, ако пуснете музика върху тях. Тя не бива да е Пинк Флойд, защото хората ще започнат да се самоубиват. Не бива да е от Трейнспотинг, защото и другарите ще станат дрогари. Съвсем пък няма да е и на Трент Резнър, защото всеки, който се казва Пантуди Харалампиев, ще се почувства като Уди Харелсън и ще започне да избива уволнени оператори и репортери от БНТ. Не, тази музика трябва да е весела. Да извива за мацки и хубави коли. За кинти и бандити. За любов и раздяла. И още нещо. Средата иска озвучаване и го получава. Пусни музиката! Слушам пуснатата музика и нищо не разбирам. Защо, след като на тази картинка й отиваше някакъв безотговорен рокендрол, в момента звучи ангажиран кючек?


ЧАЛГА Е! (когато една нация седи твърде дълго пред тоалетната) Търсенето на литературни примери често отвежда писателите в тоалетната. Сетих се какво е чалгата! Представете си една цяла нация с десетилетия да седи пред вратата на оборудвано WC, да й се ходи по голяма нужда и нещата въобще да са на път да излязат от контрола на културологичното задържане. А "културологично задържане" е наистина сериозен термин от народопсихологията, свързан с авторитарния режим на комунизма. Но вече се успокоих. Която и да е нация няма да може да прекара целия си живот в кенеф. Там е скучно дори и за най-извратените и дълго стискали нации. Рано или късно, бързо или постепенно, един ден човек излиза от тоалетната облекчен и все едно че нищо не се е случило. Нека го забравим по-бързо, наистина.


ЧАЛГА Е! (нещо като израз на силен национален дух, казаха едни идиоти на един специален семинар) Запишете си: интелигентността в тази страна е третичен полов белег. Тук умен е този, който може да крещи по-силно и да гледа по-лошо. Атавизми от едно минало, когато кючекът наистина е бил национален танц, но не се е танцувал много от българките. Днес културолозите си отдъхват облекчено, че едно време е било страшно: слушала се е лоша сръбска музика на сръбски. А днес се слуша трижди по-лоша сръбска музика на български, което било по-добре. Освен нея се слуша и гръцка музика на български, циганска музика на български, чисто турска музика на български и големия кошмар - "македонска" музика на български. Дотук за мен всъщност всичко е наред. Чакам само да ми пуснат българска музика на български, за да стана убеден музикален интернационалист. Чакам. И въпреки опита чалгата да създаде илюзия за "нашенско", истината е друга. Чалгата технически не е български продукт в 99 % от асортимента си. Българският текст не оправдава правенето на песни, който са хитове първом сред мургавите. Това е все едно да има тиролски песни на турски, шансони на арабски, частушки на туркменски и "Ах, мой мили Августин", изпълнена на тъпан от сърбин. Модерни хора и интернационалисти сме ний, ама не дотам!


ЧАЛГА Е! (да правиш много пари от малкото IQ на клиента) Хората, които правят чалга, я правят, защото това им е животът. Така правят всъщност и всички останали. Когато едно нещо ти е животът, пък и с него си купуваш почти ново беемве-яйце, вече не е много логично да приемаш каквото и да е чуждо мнение. Но в настоящата студия за китара, семплер и 7 % от населението няма да говорим за хората с ниско IQ, които създават продукти за хора с още по-ниско IQ. Няма да е достойно, ако не бъдат споменати другите хора, които спомагат да се лансира явлението "чалга". Те са българи, които помагат при превода на "Доко, Доко" от цигански на български. Те са хора, които могат примерно да преведат "Бургаски вечери" на Тоника СВ от български на цигански. Намирам, че това е най-ефективното действие за интегриране на ромите сред нас. Другото - самата чалга - е интегриране на българите сред ромската общност. Следват пък част от хората, които продават стъклени чуждоземни мъниста на индианците в резервата. Никой не бива да бъде осъждан, че работи за пари. Само може да бъде споменат:
1. Тончо Русев - във всеки подвид обществена изява в една страна има по един вездесъщ Кашчей Безсмъртни. Тончо Русев е неувяхващият символ на българската естрада, чалга и прочие музика. Друга българска музика просто няма. В тази стремглаво застаряваща страна Тончо Русев (ците) имат статус-символ, който може да бъде сравнен с онова, което е да речем един Андрю Лойд Уебър за Англия. Божичко.
2. Надежда Захариева - у нас поетите се хранят от това, което най-много мразят. Жената на покойната светла личност Дамян П. Дамянов всъщност пази в тайна работата си за Кондьо, Мондьо и компания. Всеки умен човек би го правил - на нея може само да й се радваме, защото в текстовете на чалгърите отдалеч личи пърформансът на една сръчна рима. За сравнение - съществува шотландски фолк по стихове на Робърт Бърнс. Но нещо не е същото. Божичко.
3. Недялко Недялков - синът на поета-настоящ революционер Йорданов. Един чудесен хроникьор, на който пайнерите плащат добре и придават смисъл на неговото съществуване. Никой не е направил повече за държавата Чалгария от този непознат човек. За сравнение с големите тук не може и дума да става: това ще означава един човек да получи награда Пулицър, само защото умее да се пули адски добре. За пореден път случаят идва да покаже, че дървената естрада, сивата поезия, жълтата хроника, тъжният таксиметров бекграунд и големите цици, набучени кол (вместо овнешка глава) могат да разбият изгнилите врати на безкритичното национално съзнание. И да се настанят в него. Защо е безкритично?! Както пояснихме по-горе: много се е стискало.


ЧАЛГА Е! (когато музиката се произвежда от оторизираните дилъри на фирмени ковчези за християни) Не, не е прекалено. Докато светска Турция излъчва убийствени и модерни клипове с тънката червена полумесечна линия в тях, у нас нещо не е наред. Докато Франция разработва своя държавна политика в противовес на американското и английското влияние в културата, у нас нещо не е наред. Докато мексиканците даже вече престанаха да подражават на северните си братя - културните хегемони, у нас нещо не е наред. У нас в ориенталски маанета се пее за лош секс с българки. Иде ми да изпея "не съм националист и никога няма да бъда"! Просто питам защо у нас всеки музикант прави римейкове на "Гол кючек 2", а никой не разрови дори един Йоан Кукузел, за да сглоби поне едно нещо приличащо на "Аmeno" (Ера). Нищо хубаво не се случва напоследък и наистина нищо не е наред. Помислете малко за Теория на конспирацията в глобален музикален мащаб. Знаете ли какво щеше да ви каже героят на Мел Гибсън от филма Теория на конспирацията, ако го питате какво мисли за чалгата? Щеше да ви каже буквално следното: Мел: "Основна задача на масоните и евреите е с ресурси на американците да изтикат славянското влияние отвъд проливите. По този повод се водят малки регионални войни и се създават невзрачни муслимански държави, които са част от огромен замисъл: да се създаде ислямска културна дъга по веригата Босна, Черна гора, Албания, Косово, Тетово, Родопи, Кърджалийски анклав, Сакар, Делиорман, барабар с Варна. Така гърците ще бъдат изолирани от православието по суша, а ислямът отново ще вижда Виена с просто око и ще може да смущава виенските валсове с гласа на мюезина. Руските романси и интереси се отдалечават със стотици километри, а Шер, Рики Мартин и Дженифър Лопес ще се слушат само от Евгени Минчев и благоверния му испански посланик. И ако в този план сърбите вече са победени по най-тежкия начин (забелязахте ли, че те воюваха срещу американските ракети предимно с рокендрол? Това трябва да ви говори много) и половината дъга е готова, то и с втората част от тази ислямска музикална дъга няма проблем. Неусетно почти сами българите цъкат ВЕФ-а и му нагласят станциите на ориенталска вълна. Защо така се получава при вас, не мога да ви кажа, защото ме гонят тайните музикални служби на ложата на софийските таксиметрови шофьори... Изчезвам, не си ме виждал!..." Ето това щеше да каже героят на Мел Гибсън по въпроса за теорията на музикалната конспирация и щеше да емигрира. Налудничаво е, нали? Трудно е да повярва човек.


Няма такава държава. Казаха ми преди дни, че в Чалгария чалгата е "народна музика". Ще повярвам в това едва когато сам Иисус Христос, да се слави името Му, слезе по анцуг на Земята, щракайки с пръсти и кършейки кръст. Но Той гледа всичко това отгоре тих, невъзмутим .

Жената-обърнете камерите

Статия на 1.44

"Какво е жената, приятели и съседи? Домакиня. Слугиня. Метреса. Курва. Майка. Човек, който продава детето си за 500 лева. Петя Дубарова. Свирка за 5 лева на Централна гара. Майка Тереза. Кучка, която се чука с приятелите ти. Цветенце, което свършва преди теб и те чака, докато клатиш като ненормален, за да свършиш и ти. Жената, която ти лапа патката, само за да ти е гот. Тази, която ти позволява да я чукаш отзад, въпреки болката. Тази, върху която се празниш, само за да си маркираш територията и да си вдигнеш егото. Медицинската сестра, която ти събира лайната, защото не можеш да се грижиш сам за себе си. Бабата, която ти гледа децата, за да можете да имате собствен живот. Жената, която детето ти я разцепва в най-чувствителното място, за да се гордееш после със син или дъщеря. Съседката, която чукаш. Единицата от тройката, която поркани приятели сте направили. Защитничка на мечките, сините китове или журналистка, която са изнасилили, докато отразява скорошна война. Да, всичко това е тя. Сега да отстраним човешкото и личността и да погледнем навътре. Яйцеклетката е фабриката за живот. Цялата информация е в нея. Най-голямата клетка, в цялата позната Вселена. Сперматозоидът е само ключ, който вкарва генома си и препрограмира така, че да се онаследят неговите собствени качества. Всичко се рестартира и самата информация, вече яйцеклетката обработва. Част от нея се отхвърля, друга част се губи, както при всички видове комуникация. Следва селекция и подреждане, абсолютно зависими от самата яйцеклетка. За ДНК иде реч. И започва делене. Живот. Цялата база данни е в нея, Сперматозоидът просто вкарва собственият си геном, Включва машината и до там. Някой да видя мъж тука? Самият зародиш започва да произвежда хормони, които са независими от майката и Бог знае от какво. Те влияят на нейните функции и той си става направо отделна система. Която контролира приемника. От там нататък, полът определя едва ли не сам зародишът. Има капка истина в това, да може да се контролира пола, но всъщност е шарлатанство, игра с вероятностите. Ама стига за това. Това е жената, така са нещата. Май от милиони години са отделяли човек на тяло, дух и душа. Няма Господ. Добре. Ако програмираш една ламарина да оценява обстановката, да има памет и да умее до някъде да се поправя, как ще й обясниш, че не е плод на еволюция от болтче, та до нея. Отнесох се. Та говорехме за жените. Те носят живота, БУКВАЛНО. Всъщност не са направени от реброто Адамово, а ние, мъжете – от него. Дори това, че първа, ТЯ, Жената е откъснала ябълката, говори само по себе си. Всичко се компенсира на този свят, иначе би се разхвърчал. Не може да носиш тежестта да създаваш живот и да си в силовата част. Това, което се сещам и ще бъде разбираемо, е за медиците в игричките. Имат някакво тъпо оръжие, но те лекуват като пукнеш, за да продължиш отново. Примерът е като да сравня кукушинките с кокошката и яйцето, но мисля е ясен. Жените винаги са били или на пиедестал, или в калта. Тъжно ми е, как Евгени Минчев го гушва приятелят му и той усеща как бие сърцето му. И после ще му създаде живот, от аналното проникване. Добре е да разберем най-накрая, че двата пола сме природно свързани. Въпреки всичко, което си правим взаимно. Притеснявам се, че това е нормално. Погледнете в природата. Това си е естествен подбор, но не както го разбира Дарвин. Някой си харесва красива кукличка, която му гледа в джобчето и се оказва, че не може да му роди малка мутричка. Почва да се пени. Аджиба, няма да има нискочело отроче. Кофти? Кофти ами. Ако манекенката нямаше 3 аборта, от “колегите” му, ставаше. Ето ви сравнение жена-човек. Второто управлява първото. Чухме резултата. Никога няма да престана да се удивявам на жената. Тя излиза от всякаква логика, май Аристотел беше казал: “Добре е за човек да се ожени. Ако жена му е свястна, ще го направи щастлив. Ако не – философ.” Ами Диоген с неговата бъчва? Щял е да пукне, ако не е била ТЯ, жената. Може и да не съм точен с фактите, но важно е да се схване общото. А то е: “Жената: Обърнете камерите” Успех! И мислете. Всеки го търка, а нещо красиво и отровно, което е надарено с разум, сила и Любов да е срещал? Цели империи са падали, само за едно такова цвете. Все ще ме влекат, въпреки всичко, което волно/неволно са ми причинили. И веднага да кажа. Не говоря за страданието."

През втората цедка :)

Тук, уважаеми,
ще публикувам изпълненията, които за мен до момента си струваха :)))

Пламена - Устрем






Нора Караиванова

Лазар - Карузо

Тома - Summer in the city




Тома - Обичам те




Мария - Една Минута

Мария - Say A Little Prayer

Лъже ли ни „Мюзик Айдъл”?

"Теория на конспирацията

Изгонването на Иван Ангелов от „Мюзик Айдъл” провокира нашия скромен тандем да си зададе няколко логични въпроса за някои дребни неточности, в които риалити шоуто и истината очевидно се разминават. Тези въпроси се натрупваха у нас постепенно, но след доста обсъждания и елиминиране на различни варианти и хипотези решихме, че сега вече е моментът да бъдат зададени.

Ние не твърдим нищо и не обвиняваме никого в нищо. Но като телевизионни зрители и SMSоизпращачи бихме искали да ни бъде отговорено на някои въпроси – които си зададохме първо на нас самите, обсъдихме ги и не успяхме да си отговорим сами.

Първите три са в графата „Общи”:

1. При условие, че в стара демокрация и правова държава с пазарна икономика, строги закони и традиции като Великобритания през миналата година избухнаха скандали с измами със SMS в ТВ игри на стойност десетки милиарди и бяха наложени милионни глоби, а сред измамниците се оказаха дори BBC, както и някои медийни компании, реализиращи ТВ формати и в България, кое ни дава гаранция да вярваме, че у нас риалити игрите със SMS-и не ни лъжат? Особено след като стана ясно, че във Великобритания има куп органи, които следят за законността при провеждането на тези шоута, докато у нас няма такива. Просто прочетете статиите в карето вляво... и ще ахнете.

2. Не се ли получава учудващо често в „Мюзик Айдъл” (пък и в другите подобни предавания) ситуацията, при която между последните един, двама, трима и т.н. участници във вота разликата е минимална („под 1 процент”, „буквално няколко гласа” и т.н.), поради което водещите ни призовават да гласуваме още и още, но не казват за кого? Последният пример в „Мюзик Айдъл” бяха 3-те гласа, които деляли последната (Нора) от предпоследната (Пламена) при 70 000 гласували само същата вечер (данните са по казаното от водещите в ефир). Статистически погледнато 70 000 гласа, разделени на 12 участника с отчитане на факта, че първите в класирането имат много над средното число гласове, а последните – много под средното, води до логичния извод, че такава ситуация статистически не е невъзможна, но все пак е крайно невероятна. С други думи, изберете си сами в какво вярвате: в случайно съвпадение, което се повтаря учудващо често или в това, че просто ви лъжат, манипулират и мамят?

3. Защо в „Мюзик Айдъл” не се изписват резултатите от гласуването – ако не в реално време (както например в конкуретното „Пей с мен”), то поне на отделни етапи от гласуването; това би дало яснота на зрителите и достоверност на гласуването? Този въпрос е риторичен и сме наясно с това. Отговорът е: „Ами такъв е форматът! Други предавания имат друг формат и всеки има различен продукт/формат – това е негово право”. Така е, не спорим. Но какво означава такъв отговор, ако го преведем на директен, разбираем език? Означава: „Не ни пука за достоверност, интересуваме се само да ви вземем парите. Ако сте тъпи – гласувайте и ни пълнете джобовете, ако пък сте умни – е, това предаване не е за вас!”

Следващата серия въпроси могат да се обобщят в отделна секция, наречена условно „Резултати? Кой ви е казал, че в „Мюзик Айдъл” изобщо се съобщават резултати от някакво гласуване?!”. Ето ги:

4. Персонално кой в екипа на „Мюзик Айдъл” отговаря технически, организационно и ефективно в реално време за гласуването? В надписите на продукцията... няма такова лице?! В екип от около 100 души и десетки компании, сред които прилежно са изписани дори доставчиците на обувките на участниците (които дори не се виждат в кадър!) никой не отговаря за най-важното – за гласуването! Дали е... грешка? Или... просто наистина никой не отговаря?

5. Коя телекомуникационна компания отговаря за връзката в реално време и обработката на данните - пак в реално време – от гласуването? Изненада – в кредитите (надписите) на продукцията няма посочена такава! Само си представете как се обработват в броени минути и секунди данни от 3 мобилни и един стационарен оператор за по 12 различни номера от всеки (или общо 48 източника!), как се сумират и преизчисляват в проценти и прочее, и прочее. За това е необходима VPN (виртуална частна мрежа) за пренос на данни от операторите до някакъв комуникационен център някъде – тоест, телеком доставчик на такава услуга, както и цял комуникационен център! Този център трябва да работи денонощно (понеже телефонните линии са отворени денонощно). Дори и при пълна автоматизация на процеса трябва да има 1. специален софтуер, който изчислява данните, и 2. поне по един дежурен жив човек в него денонощно, тоест – екип от минимум 4 души. Ха сега познайте – в надписите на продукцията няма ни телекомуникационна компания, ни комуникационен/изчислителен център, ни кредити за софтуер, ни технически екип! Еми – няма, факт...

Забележка: Тук възникват и могат да бъдат зададени още десетки по-конкретни въпроси при какъвто и да е отговор от страна на „Мюзик Айдъл” (ако въобще биха могли да отговорят). Винаги може да се каже, че софтуерът е на компанията собственик на формата, „Фриймантъл Медия” – но тогава, ако има такъв софтуер, защо това не е изписано (задължение по закона за авторско право), каква е гаранцията, че този софтуер смята правилно, а не както прецени компанията собственик, кой точно борави с този софтуер и прочее, и прочее. Ако пък няма софтуер и комуникационен център, то тогава сигурно някой в екипа на предаването си кореспондира по ICQ или Скайп с някакви дежурни в съответните оператори, които му съобщават данните... Само че „Мюзик Айдъл” няма дори и интернет доставчик! Ако не вярвате – пак погледнете финалните надписи. И ако някой наистина ръчно събира информацията по гласуването – пък ако ще и да звъни по личния си GSM на телекомите – кой е той, защо не е кредитиран (изписан) в надписите и как се гарантира, че данните, които той подава, не са умишлено неверни или неумишлено сбъркани? Не че допускаме дори теоретично такава версия, но ако някой се опита да ви убеди, че така работи системата, то да ви напомним, че във всички мобилни оператори услугите по предоставяне на номера с добавена стойност – каквито ползват „Мюзик Айдъл” и всички останали ТВ игри за гласуването си – са изнесени извън оператора и са предоставени на други частни компании. Тоест – връзката и предоставянето на данни, особено в реално време, са още по-проблематични, отколкото изглеждат на пръв поглед. Не казваме, че са невъзможни изобщо – а че са невъзможни без съответното оборудване, доставчици и екип, от които в това предаване и помен няма. И още една забележка – загадъчният (за непосветените зрители) екип на TV-1, чинно упоменат в надписите на „Мюзик Айдъл”, не е това, което търсим. TV-1 е частна компания, оказваща съвсем друг тип техническа подръжка и осигуряваща специлизирана ТВ техника и услуги на всички БГ телевизии и по-сложни продукции. Ще я забележите изписана в надписите на много предавания, включително на такива, нямащи нищо общо със SMS-и. Просто те не се занимават с това.

6. Ако приемем, че по някакъв свръхестествен начин някакви данни от някакво гласуване все пак се материализират в ТВ студиото на живо, пак възникват два въпроса за достоверността им: кой съобщава резултатите от гласуването в слушалките на Иван и Андрей и как зрителите и БТВ да са сигурни, че това са истинските резултати? В ТВ практиката е прието в слушалките на водещите да говори сценарист или режисьор на предаването, обикновено намиращ се на пулта. С други думи – кое ни гарантира на нас като зрители, че ако е в интерес на рейтинга на предаването, продуцентите или някой от техния екип ще съобщят истинския резултат, а няма примерно да изгонят Иван – ако е в интерес на предаването, или да не го изгонят – пак ако е в интерес на предаването? Къде е контролът, БТВ... ако имате изобщо такъв? На какво да вярваме – на честната дума на Иван и Андрей? Ние не бихме им вярвали, особено като се има предвид, че те доказано ни излъгаха поне веднъж дотук, както ще разберете нататък.

7. Дори ако от „Мюзик Айдъл” стриктно се придържат към получените от операторите резултати от гласуването, кое ни гарантира, че подадените от операторите данни са верни, след като единият от тях – „Глобул”, е спонсор на предаването, тоест – има конфликт на интереси? Както се казва, който плаща, той поръчва музиката. „Глобул” плаща. Какво му пречи той да си избере и „Мюзик Айдъл”-а, след като няма кой да го контролира, че е влязъл в конфликт на интереси? В случая ситуацията е все едно да се направят избори с няколко политически партии, но едната от тях да брои и резултатите от изборите – познайте кандидатите на коя партия ще спечелят! Това още по не изглежда невъзможно след като съвсем неотдавна – след гласуване със SMS-и! – за Евровизия бе избрана да замине българска песен, изпълнителите на която бяха подкрепени от: 1. роднински връзки с организатора на конкурса – БНТ (и то точно със съответния човек в БНТ, отговарящ за конкурса!), 2. управляващата политическа партия БСП, която авансово спонсорира клипа им и открито призова да се гласува за тях в сайта на младежката си организация, и 3. мобилен оператор, който от близо година спонсорира точно тези изпълнители за една от своите търговски марки и който, разбира се, също участваше в гласуването.

Третата ни група въпроси не са толкова важни, но станаха повод за всички зададени дотук. Те могат да бъдат наречени „За Иван Ангелов”.

8. Защо в понеделник Иван и Андрей ни излъгаха, че Иван „до преди няколко минути” е бил в шоуто, но си тръгнал преди изпълнението си? В „Мюзик Айдъл” има аутокю. Това е монитор, на който се изписва текста на сценария, който водещите трябва да произнесат. Познаваме Иван и Андрей от години. Думите, с които те обявиха отсъствието на Иван Ангелов, в никакъв случай не бяха моментна импровизация, плод на минути. Това беше гладък, ясен, предварително приготвен текст, нямащ нищо общо с кретенските импровизации на двамата, нито пък те изглеждаха притеснени, докато го произнасяха. Това означава, че е бил по сценарий. Написването на този текст и поставянето му в аутокюто може да е станало единствено много преди началото на шоуто, часове по-рано, но ей богу – не и минути, не и в реално време, дори в паузите за реклами, това просто технически е невъзможно. Защо тогава ни излъгаха? Човек не лъже ей така, безцелно. Обикновено има някаква причина или користна цел. Примерно – имали са договорка с Иван да не излиза. Или най-малкото са знаели – предварително и със сигурност, че да да го вкарат и в сценария си, - че той няма да излезе. Тоест, или той им е казал, или те са му наредили да направи това. Но какво следва от това, сещате ли се?

9. Сценарий ли е тогава „явлението Иван Ангелов”? Финалистите трябваше да са 12, но се оказаха 13 – случва се, това е риалити формат все пак. Но не е ли Иван Ангелов 13-я апостол, дяволът, жокерът в тестето карти, актьорът, с когото предваритено е договорена сделка да играе шута в шоуто с цел рейтингът да счупи всички рекорди, един хитър и нечестен продуцентски трик? Все пак ролята на Иван Ангелов странно напомня на самите водещи-продуценти Иван и Андрей. Близко е до акъла, че е възможно точно те да са създали такъв образ и такава роля. Нима не те ни подариха Боби Турбото преди години?

10. Обратното: жертва ли е Иван? По един или друг начин бяха положени доста усилия той да бъде дискредитиран или поне провокиран да влезе в конфликт с кого ли не. Нерядко нещата около него бяха представяни такива, каквто явно не са. Спомнете си само обяснението му, че вместо на концерта в понеделник, той отишъл на църква, което бе отхвърлено от водещите с фразата, че в 8 вечерта работят само едни други църкви, в които и те често се молели, тоест напивали. Но „Александър Невски”, която Иван Ангелов спомена, наистина е отворена и в 8 вечерта – това не го знаят единствено онези, които ходят там само на Коледа и Великден.

Пак да повторим – ние не твърдим нищо: нито че е така, нито че е иначе.

Ние само задаваме въпроси.

Защото имаме право да знаем."


От Киркор и Гарабед
Публикуване: 10.04.2008, 15:42
Из: Лайвстайл

...

На М. D.

Овъглени, осиротели, замъглени седим с теб.

Две прави в иначе правилния кръг.

Извивахме се, доближавахме се,

лизвахме с огнени кълба душите си,

а после

дълго се молихме другиму за прошки.

Нашите си прошки

един за другиго,

дето нито ти,

нито аз,

ще поискаме,

защото се научихме,

в онзи миг, в който бяхме все още кръг

лишен от мисъл,

че прошките са лъжовна и привидна щедрост

към себе си...

Сън за щастие

Когато,

ако някога,

следвчерашната дръзка глупост

ме отмине,

ще мога да си спомня,

но не сега! как те любих,

как със всяка мисъл те дишах

и прониквах

в необятното на собствения ум.

Ще мога да простя любовта,

дето ни се случи - кръстопътна,

дето прикова очите, ръцете и нозете ми, там,

дето не мога да те стигна, /нито себе си/

дето не мога да намеря друга утеха,

освен, че ще ми се случваш пак, пак,

и отново,

в агонията, която ми остана

ако си те спомня и развенчая

моя сбъдната мечта

...

Беляза ме
очакването да се случиш.

И ти се случи,

закъснял.

И сега се чудя само -

кога ще ми писне

да стоя с отворени крака,

наместо сърце

за теб.

И гледам дълго тавана,

докато различа

бялата пеперуда

и не ми се долети...

Житан

Никотинови пръсти разтварят

усещането ми за време

и се вкопчват

в сърцето ми.

Улавят пулса му

и го заместват.

Постепенно.

Ще запаля и аз.

И ще чакам.

От чакане ще се превърна в секундант,

който няма часовник,

но все така ще чакам

сбъдване с последното убийство.

Когато ме събуди телефонният ти глас

ще разбера,

че не е било да бъде последно.

И че пръстите ми не са достатъчно

почернели

за да се впият в черното

на твоето сърце,

както ти в мен,

без да разбереш....

Тебеширени щрихи

Писна ми да те пиша.

Да те очаквам,

когато знам,

че най-малко трябва.

Писна ми знанието,

че ти никога не идваш

само защото

някой те има

като нужда.

Уморително е и

унизително

все да те

припознавам,

защото искам

да те познавам.

Писнаха ми

всякакви сравнения,

но знам,

че не може да се мине и

без моето.

Ето го и него:

ти си крива,

цветна,

разточителна,

и много

много

истинска

детска рисунка

с тебешир.

На нечия улица,

(до първият дъжд!)

по която

никога няма да мина,

ако те видя,

защото

просто ми писна

да съм влюбен

в Любовта.

Траурно

на СМ

Сълзите отдавна

не са предатели,

а само вестители.

И докато те замерям

с тях,

вместо с предишни думи

разбери -

обичам те.

След мен остава

дъхавостта

на море и

парфюмът,

който не можеш

да опишеш.

Когато стигнеш

онзи час,

в който е твърде късно

за да е рано,

ще се нося цветно,

цветно,

защото не мога

да си позволя

да те скърбя,

когато никога,

никога,

не си бил

мой.

Дъх

Голямо е
това море
за приютяване
в каютите,
вдълбани
от молитвен шепот
на синьото
сърце
и моето небе -
опалов похлупак.

(без)звездно

Подобно падащия
мрак -
ще падна в ръцете ти.
С поруменели страни
(по навик)
и почерняла душа.
Ще ти говоря,
докато изгреят
всичките
звезди
(а те са много...)
После,
после
...ще си ида,
недокосната.

Ескиз

На Р.М.

Следобедно кафе...
И виещо се,
тленно,
чезнещо
ароматно телце,
присъщо на отсъстващите форми.
Вместо захар -
спомен на кристали.
Да се утаявав тихото,
застъпващо спокойствие,
- че всичко,
всичко отминава.
Сметана?
Бита.
Пребита от очаквания.
Закотвени в небесата,
...дето така и не видяхме.

Почти любовно

Дали
в очите ми
(кафявата, ронлива пръст)
ще парят
новите
разпятия
на старите...
светци?!

Дали
от утре
(да, от утре!)
ще преболея -
без да полудея?!

Дали
в това море,
дето хич
(повярвай)
не е завинаги -
ще стана пяна,
колкото
само,
само
да остана?!

---

Сърцето - часовник,

очите -

(неточен) секундарник.

Циферблат е

плоското очакване...

нещо да се случи.

Закотвена,

надеждата ръждясва

под мъртвото

спокойствие,

в което

се превръщам

цяла.

Не е нирвана.

Болка е.

Пружината

...се къса.