Когато,
ако някога,
следвчерашната дръзка глупост
ме отмине,
ще мога да си спомня,
но не сега! как те любих,
как със всяка мисъл те дишах
и прониквах
в необятното на собствения ум.
Ще мога да простя любовта,
дето ни се случи - кръстопътна,
дето прикова очите, ръцете и нозете ми, там,
дето не мога да те стигна, /нито себе си/
дето не мога да намеря друга утеха,
освен, че ще ми се случваш пак, пак,
и отново,
в агонията, която ми остана
ако си те спомня и развенчая
моя сбъдната мечта
Няма коментари:
Публикуване на коментар