Ескиз

На Р.М.

Следобедно кафе...
И виещо се,
тленно,
чезнещо
ароматно телце,
присъщо на отсъстващите форми.
Вместо захар -
спомен на кристали.
Да се утаявав тихото,
застъпващо спокойствие,
- че всичко,
всичко отминава.
Сметана?
Бита.
Пребита от очаквания.
Закотвени в небесата,
...дето така и не видяхме.