Житан

Никотинови пръсти разтварят

усещането ми за време

и се вкопчват

в сърцето ми.

Улавят пулса му

и го заместват.

Постепенно.

Ще запаля и аз.

И ще чакам.

От чакане ще се превърна в секундант,

който няма часовник,

но все така ще чакам

сбъдване с последното убийство.

Когато ме събуди телефонният ти глас

ще разбера,

че не е било да бъде последно.

И че пръстите ми не са достатъчно

почернели

за да се впият в черното

на твоето сърце,

както ти в мен,

без да разбереш....