...

На М. D.

Овъглени, осиротели, замъглени седим с теб.

Две прави в иначе правилния кръг.

Извивахме се, доближавахме се,

лизвахме с огнени кълба душите си,

а после

дълго се молихме другиму за прошки.

Нашите си прошки

един за другиго,

дето нито ти,

нито аз,

ще поискаме,

защото се научихме,

в онзи миг, в който бяхме все още кръг

лишен от мисъл,

че прошките са лъжовна и привидна щедрост

към себе си...