За ревността...и не до там

Лудост е, когато искаш да вземеш всичко от някого. А откриваш, че съвсем си я закъсал, когато поискаш и да дадеш всичко. Това не е история за любов, защото те, тези блудкавости, се разказват обичайно постфактум.
Това е опит за анализ. Вивисекция на чувствата.
И така : Ревността. Границите, в които засвидетелства внимание и желание, още - ласкае егото и самочувствието на половинката. И момента, от който се превръща в "камък на шия", обсебваща, унизителна, обезпокояваща, самоцелна и форма на притежание.Забелязала съм, че мнозинството си умира да казва кое как трябва да е, но без никаква идея Как, аджеба, да стане това. При мен може да се наблюдава само желанието за дадена постановка, но не и недомислини крайности, затова не смятам да давам кратки наставления за достигането на "урновосена връзка", "как да извоюваме себе си", "аз до, а не под Него" и тн, които можете да срещнете във всяко Женско и (вече) не толкова списание.
Нека да сме наясно. Ще говоря от първо лице, единствено число, затова бяха и онези пояснения по-горе.
Та, не, не адмирирам ревността, това нежно и поетапно "заграждане на територия". Баси. Защо направо не ме препикаеш?! Още - обезличаване. Добре - с теб съм. И какво? Безполова ли ставам? По-малко привлекателна и атрактивна за другите? Кога ще поискаш да ходя с фередже? Това големите ти чувства ли са или комплексите ти? И така, твоя, ненабиваща се на очи, тази ли ще съм, с която си се запознал, която си искал да завоюваш, да имаш, да запазиш?! Не, естествено, но пък спокойствието ще е твое, докато не мернеш друга, която ще е това, което аз съм била... някога. Сърцераздирателно, а? Всъщност - не. Жалко е. За жените, които го позволяват, а някои дори и искат, и мъжете, които го правят. Не забравяйте, че ролите може да са разменени. Нищо ново под небето. Та тук идва момента да се запиташ - това ли искам да съм с човека до себе си? Мога ли? И целта (ако има такава, с което би приел да ти се налага това) оправдава ли теб, като средство, защото амортизацията от подобни Остап Бендеровщини не е простила никому. Във връзките си искам свобода, не отявлени ограничения замаскирани под цветния воал на смесените чувства. Искам и давам. Затова ме гледат и твърдят, едва ли не - жално:
- Ти не ме обичаш!
- Моля?!
- Не ти пука!
- Не е вярно. Пука ми, пука ми какво искаш, какво би избрал, ако имаш алтернатива, какво ще направиш със свободата, която ти давам, защото смятам, че ограниченията със знак "Внимание!" са въженца за прескачане и ненавременно себедоказване в стил "абе, ти ли ще ми кажеш?".
Затова не казвам. Няма рамки. Ако имаш избор - какво би избрал ти?