Приказка

Ако сте забелязали, крал Артур най-редовно нещо ги забърква, сгазва лука, настъпва котето, оплесква ги, изобщо - прави ги като мацата, която нали таковата - у кацата! И тоя път пак ги забъркал така, ама с някакъв магьосник, който освен това бил в опозиция на властта и крал Артур яката го отнесъл от магьосникОТ! Ни повече, ни по-малко, кралят бил така прокълнат ли, какво ли, че щял като нищо да гушне чимшира, букетчето, да ритне бакърчето, камбаната, попя в ръкава, изобщо - да яде глухарчетата откъм коренчетата, както изящно казват неговите приятели, французите. Освен ако...
Щото нали винаги трябва да има алтернатива, в това се изразява свободата на избора и човешките права, които трябвало да ги има и тогава, нищо че било... бе и средновековие не било май, ами още по-стара работа. Е, та можело Артур да отърве кожлякът при едно условие, изборът не бил голям, но затова пък интересен и обещаващ за науката психология, за психоанализата, антропологията и още куп интердисциплинарни дисциплини, дето тогава още не били нито едното, нито другото. Накратко, ако кралят откриел какво най-много ценят и желаят жените, щял да си управлява, ако ли не... щели да организират нови избори за крал, предсрочни, детимсъвика. И тръгнал Артур да разпитва какво, аджеба, ценят жените, а в това време жена му (подозирам) се възползвала от отсъствието му, за да получава неща, които ако и да не са най-желаните, все пак не са за пренебрегване. Бе как се казваше жена му, да не стане нещо греЖка? Аха, Гуиневир май беше? Не знам кой какво е вирел или не е вирел и какво е било нейното участие - отдавна е било, пък и няма никакво значение... Накрая, не е ясно на какво накрая, щото сме в началото, Артур намерил една вещица, която му казала, че ще му каже каквото там, обаче при едно условие... Нали забелязвате как се навързват условията и все по едно? Откъде разбрал кралят, че е вещица? Ами че тя била грозна, бе, дори за вещица била много, ама много грозна! Напрао дърветата оставали без листа от страната, от която минавала покрай тях. Това било добре за поддържането на пътищата навремето, така че нищо чудно, че кралят 2taxi забелязал този път, застлан с изсъхнали листа, който го отвел директно при грозната вещица. (В интерес на истината, и конят му, след като я видял, дълго време не можел да заспи и бил нервен, но тогава никой не се грижел за правата на животните). Та условието на вещицата било простичко, както би казал Генчо Шашката. Някой от неговите, на НВ краля рицари, да се ожени за нея! Ся, крал Артур може да е бил всякакъв, може да е смарангясвал управлението на кралството, което даже си е нормално, то пък кой ли не го прави, но си ценял хората и потръпнал при мисълта, че ще му се наложи да благослови такъв противоестествен брак. Щото те, рицарите му, все пак не били намерени на пътя, били мъже в младост и сила мъжка и било противоестествено и перверзно някой да се ожени за такова чудовище, ъпсюрт напрао! Връхлетян от такива мъчителни мисли, кралят, нямало как, все пак казал на своите рицари там на кръглата маса какво е положението, демек представил им алтернативите и ги оставил да мислят без да ги юрка. Оообаче...Тук се появява спорната личност на доблестния рицар Гаваин, или лорд Гауейн, или както там са го казвали по онова време, когато английски език не е имало, а са говорели на някаква смесица от старогермански и местни думички... да, все още норманите не били дошли да ги светнат за цивилизования френски език и другите френски новости. Абе, изостанала работа било, то е ясно!
Та значи, въпросният рицар се изпъчил, не знам защо, и заявил, че той е готов заради своя крал да се ожени за вещицата и това е! Сега, дали е бил любител на екстрийма, дали нещо другите рицари го подкачали, защото бил млад и красив, не е ясно, но - изцепил се той и казана дума, хвърлен камък! Направили сватбата. Ама сватбата била същииински кошмар! Вещицата се държала отвратително, оригвала се на масата, бъркала си в носа, бършела се в покривката (бе то тогава това май си било в реда на нещата) и била ГРОЗНА, някак си, да го кажем, празнично, сватбено грозна. Като закана за бъдещето на мъжа си. И когато някой шегобиец извикал "Горчиво!", всички настръхнали, щото Гауейн наистина се обърнал към вещицата, вече законна негова съпруга, за да я целуне! Ега ти! Ужас ви казвам, хорибиле дикту! Обаче най-страшното предстояло! В смисъл, колкото и да се пие, а кой ще ти пие при положение, че виното вкисвало от грозотата на вещицата, идвал момента на брачната нощ! Вещицата, естествено, първа напуснала пира, за да се подготви за предстоящото събитие ли, как да го наречем - екзекуция не върви, може би мъчение е донякъде подходящо... А след нея (естествено, под съчувствените погледи на братята-рицари!), се затътрил и самият младоженец, който сигурно си е бил пийнал здраво, като знаел какво го очаква... Тя може и да била грозна, но не била тъпа, вещицата и не била казала все още тайната, щото да няма после - мерси за вниманието. Първо начи сватбата и съпружеските задължения, после - работата и тайните на женската душа и психология. Та, замъкнал се Гауейн в стаята и що да види?!
В брачното ложе лежала невиждана красавица, ама такава красавица ви казвам, че вкиснатото вино вместо да се превръща мъчително в оцетна киселина и да товари метаболизма на рицаря, тутакси се превърнало в някаква високооктанова смес от тестостерон, гликоген и млади палави еритроцити, която тутакси привела рицаря, той вече и съпруг, в състояние на най-висока степен на бойна готовност и желание да вие от мерак по тази красавица, която, казвам ви, НАИСТИНА! се била подготвила за брачната нощ, и още как се била подготвила... Но няма сега да разправяме такива работи, то по това време и любимият на мъжете канал ХХL не разправя такива неща, че ние ли? :))) Красавицата обяснила на Гауейн, въпреки че на него не му било до обяснения, че това пък било нейното проклятие - да бъде много красива или много грозна - денем или нощем.
И така, тя му казала той да избере кога каква да бъде, нещо като подарък заради това, че се оженил за нея. Дали да бъде грозна пред всички през нощта и красива само за него или да бъде красива през деня пред всички, а нощем - страшилище....
Ето тук вече ще отбележим благородството на рицаря, който вместо да й се метне и да не се занимава с такива екзистенциални въпроси, се възпрял, обмислил сериозно алтернативите, а те били две, както се вижда и отговорил, че дава свобода на жена си тя да реши кога каква да бъде. Нали не сте забравили откъде тръгна приказката?
Точно в този момент младата съпруга се усмихнала щастливо и казала че ИМЕННО ТОВА ценят жените най-много - свободата те да избират и да решават и след като той й дал тази свобода, то тя вече щяла да бъде винаги красива - и денем, и нощем... Та ето как храбрият и непридирчив към женските хубости рицар Гауейн спасил своя крал, пък и открил този важен феномен на женската психология.
С това приказката би могла да свърши, всъщност тя така и свършва, но има и една (ненатрапчива е, та да не я пропуснем!) поука от нея: независимо от това, дали е красива или грозна, във всяка жена се крие по една вещица!:)))))

Автор : Безпаметно