Празниците... друг прочит

Празник е!
Ликувай народе!
Вчера умрял, днес възкръснал - що пък не.
Радост да има и поводи за плюскане и пиене. Защото не може то всеки ден да се пие за Халеевата комета, нали?! Земете отворете христиЕнския календар и умрете в ступор, щот то - всеки ден е празник! И какво?! Това направи ли ни по-човечни, алтруистични, усмихнати и хуманни?! Направи - грънци.
"Весели празници" ми пожелават, а отпред закусвалнята - една баба. Да кажеш циганка, дето това й е професията - не е. Българска баба юначна, на която милата ни прославена псевдодемокрация й е взела повече, отколкото някога е можела изобщо да даде на когото и да било, изключае още по-милите ни управляващи, чийто деца учат непременно навън, те карат бмв-та и затлъстяват бавно. Козунакът пък - 5 лв. Весело ще е - няма как да не се помъчим поне да го направим такова, весело, на тези цени, пък че ще ни присяда е съвсем друг въпрос.
Седим си вчера с майка ми пред един магазин, когато нея я познава и заговаря бивш колега. Какво правите, пита тя, при което й се отговаря, че се чудим дали да вземем едно спално бельо или не. "Вземете, бе, празници идват!", се връща като писклив отговор, при което аз вече не издържам на тази привнадена "празничност" и преди да се усетя изстрелвам "Аха, и Той ще се роди отново, само и само за да ни плати бельото!"
Празник е! Нека да се пообичаме и понатъпчем, че да остане в запас и за черни дни.
А вие разбрахте ли? - Празник е!