Гъделът е изтезание, не удоволствие?!

Американски учени сериозно се заеха с изучаване на природата на гъдела и установиха, че хора, които биват гъделичкани, изпитват не удоволствие, а страдание. До този извод е стигнала психоложката Кристина Харис, която е направила снимки на хора в момента на гъделичкането. Според нея, лицата им са изкривени в страдалчески гримаси.
Римляните, впрочем, са използвали гъделичкането като изтезание. В Средновековието пък се е практикувал следния метод: голите стъпала на жертвата се завързвали и всеки, който минел оттам, можел да ги погъделичка. Още по-префинено изтезание било стъпалата да се посипват със сол и да се пускат овце да ги ближат.
Единственото, което и до сега остава неясно за учените е защо този рефлекс не е изчезнал в хода на еволюцията. Учените са установили, че дори шимпанзетата и плъховете се боят от гъдел, но защо трябва да е така, не е известно. Чарлз Дарвин навремето си е предположил, че гъделичкането укрепва социалните връзки. Кристина Харис, която изследва природата на този феномен, е убедена в обратното - гъделът е рефлекс, който трябва да защити особено уязвимите места на тялото ни. За това пише сп. Stern

Точно там, където на тялото са разположени особено чувствителните места, ни е най- гъдел - по стомаха и в областта на талията, където са разположени важни органи, както и под мишниците и на стъпалата.Гъделът се възприема от мозъка като външен дразнител- а всеки външен дразнител може да бъде враждебен и трябва да се избягва. Затова и интуитивно се дърпаме, когато ни гъделичкат. И затова и ефектът е по- малък, когато човек опитва сам да се гъделичка. Все пак всичко, което произтича от нас самите, не представлява опасност за нас и организмът ни просто го игнорира.