Всеки може да се чувства свободен да коментира. Не е нужна регистрация и ви молим да пишете на кирилица.
23 май 2008
Kubeto
Кубето е фотограф, чиито неща можете да откриете в доста от добрите, уважаваните и рейтингови форуми в тази сфера, а както се разбира - и мое лично пристрастие, макар да не съм лесбийка :))) просто естет, който Кубето успява да докосне в работата си.
Несъмнена дефиниция на естетизма е умението да раличиш оригинала от копието,изкуството от ерзаца. За съжаление маниерното и декадентско подражание на Начо Каменов е второто. Безполодните му напъни зад спуснатите щори не раждад нови визуални концепции,а само маркират до болка познати такива. Уви липсата на критичен поглед към работите му от страна на сервилната публика оставя лъжливото усещане за нещо значимо! Въпреки това той се радва на моето съчувствие,защото травматичната истина,че вдъхновението безвъзвратно си е отишло би разтреперило не дотам талантливата му фотографска ръка!
Аз, както става ясно, харесвам Начо и работата му, иначе, естествено някак, нямаше да присъства в т.нар. "мое пространство". Що се отнася до повтаряемостта на концепциите му - няма как да не се съглася с теб. Така е, то личи и не може да остане "скрит кадър". Това, че е прехвален, превъзнасян и по този начин станал малко по-ленив и неизобретателен - също. Но е факт, че той постигна изчистената, въпреки и малко стерилна естетичност, от която имаше нужда. Просто да я има нагледно. Също е факт, че що се отнася до форми, пропорции и въпросната изчистеност - той стана безпогрешен, въпреки и статичен, което не лишава някои от снимките от дълбочината, изразена чрез моделите му, за което и именно го харесвам. Поздрави.
3 коментара:
да бее, май те и познах в една снимка :)
Несъмнена дефиниция на естетизма е умението да раличиш оригинала от копието,изкуството от ерзаца. За съжаление маниерното и декадентско подражание на Начо Каменов е второто. Безполодните му напъни зад спуснатите щори не раждад нови визуални концепции,а само маркират до болка познати такива. Уви липсата на критичен поглед към работите му от страна на сервилната публика оставя лъжливото усещане за нещо значимо! Въпреки това той се радва на моето съчувствие,защото травматичната истина,че вдъхновението безвъзвратно си е отишло би разтреперило не дотам талантливата му фотографска ръка!
Аз, както става ясно, харесвам Начо и работата му, иначе, естествено някак, нямаше да присъства в т.нар. "мое пространство". Що се отнася до повтаряемостта на концепциите му - няма как да не се съглася с теб. Така е, то личи и не може да остане "скрит кадър". Това, че е прехвален, превъзнасян и по този начин станал малко по-ленив и неизобретателен - също. Но е факт, че той постигна изчистената, въпреки и малко стерилна естетичност, от която имаше нужда. Просто да я има нагледно. Също е факт, че що се отнася до форми, пропорции и въпросната изчистеност - той стана безпогрешен, въпреки и статичен, което не лишава някои от снимките от дълбочината, изразена чрез моделите му, за което и именно го харесвам.
Поздрави.
Публикуване на коментар