И днес не бях българин... Прости ми, дядо Вазов, но нямам пари... То какъв ли българин щях да бъда, ако кажех, че имам пари, но наистина нямам, а без пари човек не може да бъде дори и българин...
Минах по търговската улица и като видях по витрините всичко, което от дете мечтая да видя в България - сърцето ми се разтуптя и без малко да започна да се бия в гърдите... Направих си обаче сметката, какъв българин щях да бъда, ако не си правех винаги сметката, и реших, че няма защо да се бия.
Погледнах към Витоша, казах си, че от нея по-високо нема, но като пресметнах, реших, че и заради Витоша няма да се бия.
И заради Искъра няма да се бия!
И заради България няма да се бия!
Срещнах един циганин, и той зяпа само по витрините, и той без пукнат лев като мене, питам го какъв е, той вика - циганин съм. И се смее. А ти какъв си, вика циганинът. И се смее. Аз ли? Никакъв съм, викам... Тайно му завидях. То какъв ли българин щях да бъда, ако не завиждах тайно и на циганите, но този път имаше защо - значи без пари можеш да бъдеш циганин...
А и как да бъда българин, като в България няма българи. Комунисти, демократи, либерали, монархисти, републиканци - да, но българи - не. Православни, католици, евангелисти, будисти, мюсюлмани - да, но българи - не. Работници, селяни, буржоа, интелигенти - да, но българи - не. А според политиците ни в България има само електорат и нищо друго.
Дядо Вазов, и днес не бях българин, но утре, обещавам ти, ще бъда.
Ако бием французите с 1:0.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар