Обрязване?!

Обрязване е операция по отстраняване на препуциума (кожата, покриваща главичката на пениса). Предполага се, че е възникнала в Близкия изток и че е за избягване задържането на пустинния пясък между препуциума и члена. Практиката е станала част от някои религии, възникнали в региона, като ислям и юдаизъм.

В юдаизма обрязването е символ на съюза между Йехова и Авраам (един вид жертва, като неизвършеното жертвоприношение на Иаков). То се извършва на осмия ден след раждането на момчето. Това е сключването на завета с Бога от мъжкото население. След идването на Христос Спасителя, заветът с Бога се олицетворява от кръщението. Затова самият Христос се е кръстил в река Йордан от Йоан Кръстител по божията воля. Поради това християните се кръщават и ритуалът на Стария завет - обрязването отпада.

Ислямът набляга на нуждата от хигиена и разглежда обрязването като форма на телесна хигиена. Въпреки че не упоменато в Корана, то е посочено в Хадит. Съществува разногласие дали обрязването е задължително или препоръчително за мюсюлманите. В Турция и Централна Азия обрязването е специален ритуал и се извършва когато момчето порасне достатъчно и се нарича сюнет.

В някои форми на християнството (Коптско християнство и Етиопско православие) обрязването също се е прилагало на осмия ден след раждането. Тази практика е била заклеймена от католическата църква през 1442 г.

Процеса на обрязване е безвъзвратен и в много държави по света се практикува на новородени без упойка, което поражда етичен проблем. Не винаги решението на родителите за обрязване съответства с решението на вече порасналото дете. Според много организации за защита на правата на детето родителите нямат право да отстраняват каквато и да е здрава и нормално функционираща част от тялото на детето, причинявайки му ненужна болка. През 2001 година в Швеция бе приет закон, според който обрязването е престъпен акт, ако е извършено без присъствието на лекар или медицинска сестра и без упойка, което породи протести от страна на мюсюлманското и еврейското малцинство.

Както всяка хирургическа намеса, така и обрязването крие рискове, макар и минимални, когато процедурата е извършена от хирург в съответствие с хигиеничните норми. Най-честите усложнения са причинени от следоперативни инфекции и кървене и могат да бъдат катастрофални. Други, по-рядко срещани дълготрайни усложнения, са уринарни фистули, обриви по главичката, некрозия на части от пениса, цисти, разместване или разширяване на отвора на пениса, отстраняване на прекалено много тъкан, резултиращо в секундарна фимоза. При обрязване в ранна възраст, най-често срещаното усложнение са т. нар. кожени мостове, образувани при неравномерно срастване на главичката с остатъка от кожа по пениса. В такъв случай е необходима повторна намеса. Друго усложнение е стеснението на уретрата, което в САЩ се наблюдава в 10% от случаите.

Различните здравни организации по света дават различен процент на възможните компликации, породени от обрязване - от 0,1% до 55% от случаите. Документирани са редки случаи на загуба на пениса и още по-редки на смърт.

В сексуален аспект отстраняването на препуциума заедно с френулума води до загуба много чувствена част от човешкото тяло, поради многото нервни окончания, разположени по тях. Кожата около пениса би могла да се сравни по структура и функция с тази на клепачите на очите и по чувствителност с тази на устните. След обрязването, поради постоянният контакт на главичката с бельото и липсата на защита, кожата на главичката изсъхва, втвърдява се и губи голяма част от чувствителността си.

Женско обрязване

или наречено още FGM (Female Genital Mutilation) се свързва с всяка процедура, свързана с частично или напълно премахване на външните женски полови органи. Може да се свърже с религиозни, културни или други причини.

Женското обрязване (разновидност на генитално осакатяване, заедно с инфибулацията) е операция по отстраняване на клитора у малки момичета, извършвана според традициите на Исляма и от мнозинството от твърдите последователи на законите на шериата главно в Африка и Индонезия.

Съществуват три вида женско обрязване:
Вид 1: модифицирана суна(sunna = от арабски. “традиция”): Частично или цялостно премахване на клиторът и заобикалящите го тъкани.
Вид 2: Клитордектомия/обрязване: отстраняване на една част или на целия клитор, както частично или цялостно отстраняване на срамните устни. Тази операция често оставя белег, толкова голям, че покрива вагиналния отвор.
Вид 3: Инфибулация/”фараонско” обрязване: Отстраняване на клитора и вътрешните срамни устни, както и вътрешните части на външните срамни устни. Останалите част от външните срамни устни се зашиват с котешко черво или се прихващат с шипове. Останала кожа сраства. В раната се вкарва малка тръбичка, за да се остави отвор за уринирането и менструационната кръв.

Обрязването при жените е изключително опасна операция, осъждана от почти всички международни организации за човешки права (УНИЦЕФ обявява нарочен Световен ден срещу осакатяването на женските детеродни органи). В много случаи такава интервенция води до тежки кръвоизливи и здравни усложнения. Около 20% от обрязаните умират, а останалите не само не могат да изпитат сексуално удоволствие до края на живота си, но и страдат от болезнени последици при уриниране и менструация.

Наказанията за извършването на подобна „операция“ на територията на ЕС са изключително тежки, дори при предполагаемо „съгласие“ от страна на жертват


_____________ _____________